О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
[населено място], 12.01.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№167/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №514 от 22.11.2010г., постановено по гр.дело № 484/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 26.04.2010г. по гр.дело №290/2008г. на СГС и е постановено решение с което е са отхвърлени исковете по чл.29 на Р. Х. Г. и К. Н. К., обезсилено е решението от 26.04.2010г. , в частта, с която СГС е постановил заличаване на вписани обстоятелства с вх. № 2008093112712 по заявление № 20080930095548 като недопустимо, в частта, с която е отменено решението от 24.06.2010г. , с което е допусната поправка на решението на ред трети номерата да се четат “съответно “вписване № 20080930111001 и заявление №20080930092237” като неправилно, както и в частта на присъденото в полза на [фирма] – София разноски в размер на 18 694 лв. Срещу определение № 15 от 6.01.2011г., с което е САС е оставил без уважение молбата от 10.12.2010г. на Р. Г. и К. К. за изменение на решението в частта за разноските има подадена частна жалба. Жалбоподателите искат отмяна на въззивното решение и определение, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Считат, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в писмен отговор излага подробни съображения за отсъствие на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на касационна жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, по следните съображения:
Софийският апелативен съд е разгледал иск по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.29 Закона за търговския регистър/ЗТР/, предявен от касаторите Р. Г. и К. К. за установяване със сила на пресъдено нещо на липсата на правно валидно решение на надзорния съвет / НС/ на [фирма] от 31.07.2008г., с което са освободени като членове на Управителния съвет / УС/ на Банката, както и на основание чл.29 ЗТР да приеме за установено несъществуването на вписването на 30.09.2008г. в Търговския регистър – промени в състава на УС на Банката, поради липсата на валидно взето решение от Надзорния съвет. С решение от 26.04.2010г. СГС е уважил исковете. С решение от 24.06.2010г. СГС е извършил поправка на очевидна фактическа грешка, след като е приел, че в исковата молба ищците са посочили номера на вписване в ТР и заявлението за това вписване различни от тези по молбата за поправка на очевидна фактически грешка и че верните номера по подаденото от Банката заявление за вписване са тези посочени в молбата по чл.247, ал.1 ГПК. За да отхвърли искът по чл.29 ЗТР като неоснователен САС, след преценка на представените по делото писмени доказателства е приел, че към датата на провеждане на заседанието от НС от 31.07.2008г. броя на членовете му, според устава на дружеството, е трима, а не както неправилно е приел СГС – пет, заседанието е проведено при условията на телефонна конферентна връзка между членовете на НС Пиншон и Зафиропулос в съответствие с чл. 10, ал.3 от вътрешните правила за работа на НС и чл.36, ал.2 от Устава на Банката. След проведеното на 31.07.2008г. заседание те са подписали протокол. Техните гласове са били достатъчни за формиране на валидно решение за освобождаване на ищците като членове на УС на Банката съгласно чл. 30, ал.4 от Устава и чл. 238, ал.2 ТЗ, които предвиждат вземане на решение с обикновено мнозинство от всички членове на НС. САС също така е приел, че с решението от 24.06.2010г. е допуснато нарушение на 246 ГПК тъй като с постановяването му за поправка на очевидна фактическа грешка е подменена волята на ищците и на съда в решението от 26.04.2010г. за заличаване на обстоятелства, които не са били предмет на решението на НС от 31.07.2008г., поради което го е отменил като неправилно.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото / чл.280, ал.1 ГПК/. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Не са налице както основната, така и допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касаторите материалноправен въпрос дали решение на орган на търговско дружество, взето на заседание посредством конферентен телефонен разговор следва да се приравни на решение взето на заседание на надзорен съвет, проведено по реда на чл. 238, ал.1 ТЗ или на неприсъствено заседание по реда на чл. 238, ал.3 ТЗ и може ли протокола на такова заседание да бъде обект на вписване в търговския регистър. Въпросът не е обуславящ изхода на делото, доколкото изводите на съда за валидно взето решение от НС за освобождаване на ищците като членове на УС на Банката, са изведени от установените по делото факти както за начина на приемане на решение от НС, така и от разпоредбите на Устава на дружеството и Правилника за работа на НС, позволяващи вземането на решения чрез провеждане на телефонна конферентна връзка и подписването след това на протокол за взетите решения. Съгласно чл. 36, ал.2 от Устава и чл. 10, ал.3 от Правилника, заседание на НС може да бъде проведено и валидни решения могат да бъдат взети чрез конферентен телефон или подобно средство за комуникация, чрез които всички участници могат да се чуват и разговарят един с друг. Участието се счита за лично участие в заседанието и изискването за кворум се счита за спазено, ако участвуват достатъчно брой членове на НС за съставянето на кворум, независимо, че те физически не присъствуват на едно място. Уставът изисква в този случай решенията да бъдат потвърдени писмено от участвувалите в заседанието членове, каквото е сторено в конкретния случай с подписването на протокол от 31.07.2008г. Спазено е изискването за кворум на участвуващите в заседанието членове на НС, кворум на вземане на решения, така и подписването на протокол за решенията. Доколкото въззивният съд се е позовал на разпоредби на Устава на дружеството и Правилника за работата на НС за да обоснове изводите си за валидно прието решение на 31.07.2008г. от НС, а касаторите се позовават критерия “от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото” без да излага аргументи за специалната предпоставка, съгласно дефинирането й в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице и приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касаторите искат да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради допуснато от съда съществено нарушение на процесуални правила и по конкретно на чл.183 ГПК, съгласно който страната може да представи документ като заверен от нея препис, но при поискване тя е длъжна да представи оригинала или официално заверен препис, при допълнителния критерий 280, ал.1, т.1 ГПК. Позовават се на решение № 374 от 21.07.1994г. по гр.дело № 258/94 г. на ВС, решение №1515 от 5.02.2000г. по гр.дело №2086/2000г. на ВС и решение №1057 по гр.дело №4531/2007г. на ІІ г.о., всички постановени при действието на отм. ГПК и доколкото същите не попадат в обхвата на съдебните актове по чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като нямат задължителен за съдилищата характер / т.2 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/ основанието следва да бъде квалифицирано по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че така поставен въпросът не формира въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е важен, но не е обуславящ крайните изводи на въззивният съд, чието решение е предмет на касационнен контрол. Вярно е, че в хода на първоинстанционното производство ищците са направили искане от съда банката – ответник да представи оригинала на протокола от 31.07.2008г. В съдебно заседание на 13.04.2010г. представителите на ответника са се противопостави на това искане, с мотив, че искането е преклудирано, защото не е направено своевременно с исковата молба, с която е представен документа. СГС с определение от същото съдебно заседание, макар и не мотивирано, е отхвърлил искането за представяне на оригинала на протокола. Доколкото определението по прилагането на чл.183 ГПК е на първоинстанционния съд, а предмет на проверка е решението на въззивния съд и по този въпрос липсва произнасяне, то не може да се приеме, че касаторите формират въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, както изисква законът и в какъвто смисъл са разясненията в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, основанията за неправилност на решенията по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, поради което липсата на основния критерий за достъп до касация – формулиране на материалноправен и / или процесуално правен въпрос обуславящ изводите на съда за изхода на делото, е основание да се откаже допускане на въззивното решение до касационно обжалване, както и разглеждането на допълнителния критерий – противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос.
Не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК по процесуалния въпрос: при оспорване на частен документ, когато страната заяви, че ще се ползва от него, тя следва да докаже неговата автентичност / чл.193, ал.1 ГПК/. Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В конкретния случай въззивният съд не се произнесъл с решение по така поставения от касаторите процесуален въпрос, поради което не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Това е достатъчно за да не се обсъждат специалните критерий по чл.т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросът за неправилното приложение от въззивният съд на института на очевидната фактическа грешка не е обуславящ изхода на спора въпрос, с оглед на липсата на основания за допускане на въззивното решение по първите три въпроса. Искането за заличаване на вписани обстоятелства – освобождаване на ищците като членове на УС на банката е обусловено от изхода на спора дали е извършено въз основа на съществуващо обстоятелство – валидно решение на Надзорния съвет на банката от 31.07.2008г. С оглед на този извод, не следва да се обсъждат представените с касационната жалба съдебни актове, като доказателство за специалната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Доводите за недопустимост на въззивното решение не могат да бъдат споделени. Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания пред нея съдебен акт на въззивния съд. Настоящия състав на ВКС, ТК не намира основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради евентуална негова недопустимост. Не представлява очевидна фактическа грешка и не може да бъде поправена по реда на чл. 247, ал.1 ГПК грешка, която съдът е допуснал при формиране на своята воля, било поради неправилна преценка на доказателствата по делото, било поради неправилно тълкуване на нормативните актове. Когато съдът неправилно прилага института на очевидната фактическа грешка по чл.247, ал.1 ГПК и измени постановеното от него решение, решението е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния закон, а не недопустимо. С въззивното решение САС е констатирал тази неправилност на решението на СГС от 24.06.2010г., поради което го е отменил като неправилно. Не е обуславящ изхода на спора въпросът за обезсиленото решение на първоинстанционния съд от 26.04.2010г., за което е прието, че има произнасяне от въззивният съд, относно заличаването на вписани в регистъра обстоятелства. Заличаването по чл.30 във връзка с чл.14 ЗТР на вписани несъществуващи обстоятелства е последица от уважаването на иска по чл.29, ал.1 ЗТР за установяване на порок на самото вписване или несъществуване на вписано обстоятелство. В конкретният случай искът по чл.29, ал.1 ЗТР е отхвърлен като неоснователен, поради което това решение няма да подлежи на вписване в регистъра, т.е. няма да има подлежащи на заличаване вписвани обстоятелства.
По частната жалба срещу определение №15 от 6.01.2011г. на САС:
С обжалваното определение САС е отказал да измени постановеното по делото решение в частта за съдебните разноски по две съображения. Първо по делото са представени документи на български език или придружен със съответен превод, а именно пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 20.01.2009г. между [фирма] и адвокатско дружество “К. и съдружници”, фактура № 252 от 4.03.2009г., преводно нареждане от 9.11.2010г., съдържащи конкретни данни за осъществяване на процесуално представителство пред всички инстанции и второ договореното възнаграждение не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото, както и че е уговорено до приключване на делото пред всички инстанции. Тъй като за първи път въззивният съд се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, въззивното определение ще подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК, поради което са неоснователни доводите за недопустимост на касационното обжалване на определението от 6.01.2011г., поради отсъствие на предпоставките по чл.280, във връзка с чл.274, ал.3 ГПК.
По съществото на частната жалба:
Съгласно чл. 1, раздел І от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения страните по договора за оказване на правна помощ договорят свободно размерът на адвокатското възнаграждение, което не може да бъде по-малък от определения в наредбата минимален размер. Съгласно параграф 2 от ДР в случаите на направено възражение за прекомерност на договореното възнаграждение, то не може да бъде по-малко от трикратния размер на възнаграждението, посочено в Наредбата. Настоящият състав като прецени фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от ответника, вкл. и тези по ч.гр.д. №1301/2009г. на САС, намира, че договореното възнаграждение е прекомерно и при съобразяване на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ще следва да бъде намалено на 5000 лв. за трите инстанции. При съобразяване на параграф 2 от ДР на Наредба №1 минималния размер на адвокатското възнаграждение ще бъде 1500 лв. за трите инстанции. Неоснователно е възражението за липсата на доказателства за извършено плащане на договореното възнаграждение. По делото са представени платежни нареждания до [фирма] , съответно заверени, че са получени от нея. Касаторите дължат на ответника по касация деловодни разноски в размер на 65 лв. Следователно обжалваното определение ще следва да бъде отменено, а решението в частта за разноските изменено до размер на 5065 лв.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 514 от 22.11.2010г., постановено по гр.дело № 484/ 2010г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав, с което след отмяна на решението от 26.04.2010г. на СГС, постановено по гр.дело № 290/2008г. е отхвърлен предявения от Р. Х. Г. и К. Н. К. от [населено място] срещу [фирма] иск по чл.29 ЗТР, обезсилено е решението от 26.04.2010г. на СГС по гр.дело №290/2008г., с което съдът е постановил заличаване на вписани обстоятелства с вх. № 2008093112712 по заявление № 20080930095548 и е отменено решението от 24.062010г., постановено по гр. дело №.290/2008г. по описа на СГС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на решението от 26.04.2010г.
ОТМЕНЯ определение №15 от 6.01.2011г., постановено по гр.дело № 484/2010г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, с което е оставена без уважение молбата на Р. Х. Г. и К. Н. К. от [населено място] за изменение на съдебното решение от 22.11.2010г., постановено по гр.дело № 484/2010г. по описа на САС за разликата над 5065 лв., вместо което постановява:
ОТМЕНЯ решение №514 от 22.11.2010г., постановено по гр.дело №484/2010г. по описа на САС в частта за разноските, с което Р. Х. Г. и К. Н. К. от [населено място] са осъдена да заплатят на [фирма] разноски за разликата от 5065лв. до 18 694 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: