Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 12.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6051 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Д., Е. А. Д. и В. А. Д. и на В. Б. В. и В. И. В. срещу въззивно решение № 321 от 24.06.2014 г. по гр.д. № 1268 /2013 г., на Русенския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение № 1623 от 07. 10.2013 г. по гр.д. № 8952 /2012 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между С. К. Ч. и Правда Т. Ч. от една страна и А. А. Д., Е. А. Д. и В. А. Д., В. Б. В. и В. И. В., от друга, на дворно място с площ 380 кв.м. в [населено място], представляващо УПИ І – 389 в кв. 126.1 по плана на [населено място], на улиците „Д.” и „В.” с посочен идентификатор при следните делбени части : 1 /2 ид.ч. за Чакалови и общо 1 /2 ид.ч. за Д. и Върбеви.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещните страни С. К. Ч. и Правда Т. Ч. в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в първа фаза на съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
К. жалбоподатели в общо изложение са извели материалноправни въпроси, свързани с поделяемостта на съсобствено дворно място, за които твърдят, че са разрешени в противоречие с посочена от тях съдебна практика.
Настоящият състав намира, че обуславящите въпроси за допускане на съдебна делба на дворно място са за наличието на съсобственост върху него между страните по делото (или част от страните по делото) и какви са правата на всеки от съсобствениците (тези въпроси са установени с правилата на чл.344,ал.1 ГПК, съответно на чл.282,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.)). Тези въпроси са разрешени от първоинстанционния съд в съответствие с установената практика, че в първата фаза на съдебното делбено производство съдът следва да установи дали между страните по делото е възникнала съсобственост върху дворното място, чиято делба се иска и какви са делбените части на всеки от съсобствениците, за което е необходимо да се установи придобивният способ на всяка от страните. Въпросите, свързани с поделяемостта на дворно място, които са изведени, имат значение за способа за извършване на делбата на съсобствено дворно място. А способите за извършване на делбата се разглеждат във втората фаза на съдебната делба. Тази фаза започва с изясняването на въпроса за поделяемостта на допуснатите до делба имоти. И то след влизане в сила на решението по допускане на делбата. От въпросите, свързани с поделяемостта на допуснатото до делба дворно място не може да се прави извод за допустимостта на съдебната делба.
Доколкото изведените правни въпроси не обуславят допускането на съдебната делба – не са относими към първата фаза на съдебното делбено производство, не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещната страна Правда Ч. не иска присъждане на направените разноски, поради което разноски не следва да и се присъждат. Искането на насрещната страна С. Ч. за присъждане на направените разноски е основателно за сумата 1 200 лева за адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство (л.82).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 321 от 24.06.2014 г. по гр.д. № 1268 /2013 г. на Русенския окръжен съд, г.о..
Осъжда А. А. Д., Е. А. Д. и В. А. Д. и В. Б. В. и В. И. В. да заплатят на С. К. Ч. сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.