О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
гр. София, 12.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 5539 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Б. Н., С. М. Ш., М. С. Ш. и В. Б. Б., всичките от [населено място], представлявани от адв. С. Боров, против определение № 183 от 5 август 2016 г., постановено по в. ч.гр. д. № 194 по описа на окръжния съд в гр. Силистра за 2016 г., с което е потвърдено определение № 1653 от 23 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 284 по описа на районния съд в гр.Силистра за 2016 г., с което е прекратено производството по делото, образувано по иск против законните наследници на В. О. М. за признаване за установено, че ищците са собственици въз основа на давностно владение на поземлени недвижими имоти, подробно описани в исковата молба.
Определението се обжалва по съображения за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочи се, че с прекратяването на исковото производство съдът е отказал достъп до правосъдие на ищците, поради което същите не разполагат с друга възможност да осъществят защита на правото си на собственост. Твърди се, че всички нотариуси с удостоверителна компетентност в района на процесните имоти, отказват да издават констативни нотариални актове за собственост по обстоятелствена проверка, когато се касае за земеделска земя. Това според жалбоподателите обосновавало правния им интерес от завеждането на положителен установителен иск за собственост. В приложено към частната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се заявява искане за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно определение в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С обжалваното въззивно определение се приема, че предявеният от ищците иск е недопустим поради липса на правен интерес. Според съда интересът от завеждането на иска представлява абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а наличието на такъв интерес се преценява винаги от съда конкретно въз основа на твърденията в исковата молба. Посочено е, че от изложените от ищците обстоятелства не следва извод, че претендираното право на собственост се оспорва от ответниците, поради което ищците биха могли да установят правото си на собственост чрез нотариалното производство по издаване на констативен нотариален въз основа на обстоятелствена проверка; в последния случай отказът на нотариуса да извърши исканото нотариално действие подлежи на обжалване по съдебен ред.
По делото се установява, че делото пред първа инстанция е започнало по искова молба на Н. Б. Н., С. М. Ш., М. С. Ш. и В. Б. Б. против А. С. Т., М. В. М., Х. В. М., А. О. М., М. Х. Х., Х. Х. Х. и А. М. Х., за признаване на установено, че всеки от ищците е собственик на 1/7 ид.ч. на три земеделски имота – ниви, находящи се в землищата на [населено място] и [населено място], [община], въз основа на осъществявано от тях давностно владение, започнало от 7 март 1995 г. за първите два имота и от 19 януари 1994 г. за третия имот и продължило до настоящия имот. За да прекрати образуваното производство районният съд приема, че интересът от установяване на вещно право на собственост се обуславя от оспорването му от трети лица, съответно от предявяването на собственически претенции върху имотите, а не от бездействието, съответно отказа на нотариуса да извърши обстоятелствена проверка, който може да се атакува по реда на чл. 577 ГПК. В подкрепа на изложеното съдът е посочил, че исковото производство не е алтернатива на нотариалното производство по извършване на обстоятелствена проверка и издаване на нотариален акт.
К. съд намира, че по поставения от жалбоподателя процесуален въпрос допустимо ли е ищците да защитят правата си като предявят положителен установителен иск за установявяне на собствеността върху земеделски земи по силата на давностно владение, което те са упражнявали непрекъснато в продължение на 19 години, касационно обжалване не следва да се допуска.
В съдебната практика и правната теория последователно и трайно е възприето разбирането, според което съществуването и упражняването на правото на иск се обуславя от наличието на определени процесуални предпоставки, сред които е и правният спор. Именно ликвидирането на спора и отстраняването на негативното му въздействие върху възможността да бъде упражнено съответното гражданско материално право от неговия носител представлява правният интерес от воденето на установителния иск. Изискването за наличието на правен интерес се извежда и от буквалния прочит на чл. 124, ал. 1 ГПК при установителните искове, която разпоредба възпроизвежда чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, а при осъдителните и конститутивните искове правният интерес следва от естеството на търсената защита. Исковият процес цели да предостави защита и санкция при незаконосъобразното развитие на гражданското правоотношение, дължаща се на правния спор, като интензитетът на предоставената защита зависи от степента, в която защитаваното субективно право е накърнено. В този смисъл са и разясненията на ТР № 8/2012 г., ОСГТК, ВКС, в т. 2 от което се приема, че установителният иск за собственост има за необходима предпоставка правния интерес, а преценката на съда относно допустимостта на иска за собственост не зависи от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Съгласно същия тълкувателен акт, когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване (аргумент от чл. 124, ал. 1 ГПК). Ето защо и когато възникването, съдържанието или съществуването на претендираното от ищеца право не се отрича от друго лице или от лицето, посочено за ответник, липсва правен спор, който да ангажира правораздавателната компетентност на съда. С оглед предназначението да ликвидира правния спор, исковият процес е изграден върху началата на двустранност и състезателност в противовес на едностранния и безспорен характер на охранителните производства, в рамките на които се издава констативния нотариален акт за собственост. Посочените основни положения, върху които стъпва гражданският процес, са трайно утвърдени в съдебната практика, а възприетото от първоинстанционния и въззивния съд становище съответства на нейните разрешения. К. съд не намира основания да подложи последните на промяна или осъвременяване при условията на поддържаното от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са налице такива промени в законодателството или обществените условия, които да налагат това, поради което касационно обжалване на постановеното на окръжния съд в [населено място] определение не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 183 от 5 август 2016 г., постановено по в. ч.гр. д. № 194 по описа на окръжния съд в гр. Силистра за 2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: