О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 13.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4964/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 80 от 16.03.2015 г- по гр.д.№ 711/2014 г. на районен съд [населено място] пазар, потвърдено с решение № 173/ 17.07. 2015 г. по гр.д.№ 286/2015 г. на Шуменски окръжен съд, е отхвърлен иска, предявен от Ю. Д. М. против И. О. О. за признаване на ищеца за собственик на нива от 10 дка в землището на [населено място] вир, имот № 60005 по плана за земеразделяне и за предаване владението на имота.
В мотивите към решението на първоинстанционния съд е прието, че ищецът е доказал, че е собственик на имота, а именно на основание възстановяване на същия по реда на ЗСПЗЗ в полза на неговата наследодателка П. С.. Отхвърлено е възражението на ответника за придобиване на имота по давност. Прието е също така, че ищецът не е успял да докаже, че имотът се владее от ответника, поради което в крайна сметка съдът е постановил диспозитив за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС. Във въззивната жалба на ищеца са били развити оплаквания относно последната част от мотивите към решението, където е прието за недоказано, че имотът се владее от ответника. Ищецът е поддържал, че в тази част, а и изцяло / тъй като съдът не е разграничил установителната от осъдителната част на решението/, то е необосновано и противоречи на доказателствата по делото.
Въззивният съд, след като е констатирал, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, е пристъпил към преразглеждане на спора по същество, като отново е подложил на проверка правата на ищеца чрез анализиране на представените по делото доказателства. При тази преценка въззивният съд е стигнал до извод, че ищецът не е доказал да е собственик на имота, тъй като решението на поземлената комисия за възстановяване било нищожно / не е подписано от председател, секретар и членове/. Не било доказано и второто основание, на което се е позовал ищецът- придобивна давност, както и не са били опровергани констатациите в нотариалния акт за собственост, с който се е снабдил О. О.- праводател на ответника- нот.акт № 113/ 2012 г. В резултат на горното въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение, поради съвпадение на крайните изводи за отхвърляне на иска.
Ищецът Ю. Д. М. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон. Като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалването касаторът се позовава на противоречие с ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 11/ 2013 г. на ОСГК на ВКС и друга задължителна съдебна практика по правните въпроси 1.за правомощията и доклада на въззивния съд, 2.за възможността косвеният съдебен контрол да се провежда само по възражение на ответника, но не и служебно от съда, 3.за доказателствената сила на констативния нотариален акт № 113/2012 г., 4.за разпределяне на доказателствената тежест при оборване на презумпцията по чл.69 ЗС.
Ответникът оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира въз основа на направения преглед на първоинстанционното и въззивно решение, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по първия формулиран от касатора правен въпрос, определящ за крайния изход на делото, а именно за правомощията на въззивния съд, поради допуснато противоречие с ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т.1 от ТР е прието, че извън проверката за валидност и допустимост, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, а служебно може да приложи само императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушаване не е въведено като основание за обжалване. В случая въззивният съд е проверил изцяло правилността на въззивното решение, а не само в частта и с оглед на пороците, изтъкнати в жалбата, поради което е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 173/ 17.07. 2015 г. по гр.д.№ 286/2015 г. на Шуменски окръжен съд.
Указва на касатора, че следва в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС и да представи в съда документ за внесена ДТ от 25 лв., като при неспазване на срока жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: