О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 13.01.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 267 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Д. Б. срещу решение № 74/08.10.2014 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/, търговско отделение по в.т.д. № 191/2014 г., с което е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд /БОС/, отхвърлящо иск на касатора срещу С. Р. Х. за заплащане на сумата 30000 лв. – част от вземане по запис на заповед от 16.05.2008 г. със законната лихва.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – С. Х. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение по предявения осъдителен иск на [фирма] срещу С. Х., БАС е приел от фактическа страна, че С. Х. е бил упълномощен да представлява [фирма] в страната и чужбина при изрично определена рамка на представителната власт с изброяване на правата, които му се предоставят. В пълномощното липсва упълномощаване на С. Х. за поемане на менителнично задължение от името на дружеството. Със запис на заповед от 16.05.2008 г. [фирма] чрез пълномощника си С. Х. се е задължило да заплати на [фирма] сумата 390000 лв. като задължението е авалирано от С. Х. при условията, при които е прието от [фирма]. По записа на заповед е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу С. Х. и изпълнителен лист, като заповедта е обезсилена с разпореждане на СГС, поради непредставяне на доказателства за предявен иск по чл.422 ГПК в законния едномесечен срок. По предявения установителен иск пред БОС във връзка със същия запис на заповед е поискано и е допуснато изменение на предявения установителен в осъдителен иск. За да потвърди отхвърлително решение на БОС по този иск, БАС е посочил, че С. Х. действително не е изрично упълномощен да поема менителнични задължения от името на [фирма], при което той се задължава лично по записа на заповед /чл.462 ТЗ/, който е и авалиран от него. При това С. Х. има правото на възражение както като издател, така и като авалист. В отговора на допълнителната искова молба от 23.03.2012 г. С. Х. е заявил, че записът на заповед се характеризира с изявена абстрактност, но е във връзка с определени каузални отношения и в предоставената от съда възможност за конкретизация е посочил, че между двете търговски дружества [фирма] и [фирма] е сключен договор /приложен и приет като доказателство по делото/ за наем на кофраж за вертикални елементи от 10.05.2008 г. и предвидено в него задължение за наемателя [фирма] да предостави на наемодателя [фирма] запис на заповед за стойността на материала в размер на 390000 лв. – т. 5.6 от него. Има подписан запис на заповед от 10.05.2008 г. от управителя на [фирма] – Е. С., върната на 15.06.2010 г., подписан е и процесния запис на заповед от 16.05.2008 г. от С. Х., но в качеството му на пълномощник на дружеството. Изпълнението по този договор е установено с издадени фактури от [фирма] /наемодател/, които са изцяло изплатени от [фирма] /наемател/ – заключение на съдебно-икономическа експертиза. БАС е приел, че записът на заповед е едностранна сделка с абстрактен характер, като в конкретния случай се касае за взаимоотношения, възникнали между лице, представляващо търговец и друго търговско дружество, между които дружества има трайно установени търговски отношения. Процесният запис на заповед обезпечава изпълнението на задължение, произтичащо именно от тези търговски взаимоотношения между двете дружества и при въведено твърдение за наличие на каузални правоотношения и събрани доказателства за установяването им – договор за наем, задълженията по който са изпълнени и се е достигнало до погасяване и на абстрактното задължение, предмет на процесния запис на заповед. В този случай, според БАС, е отпаднала отговорността на авала авалирал записа на заповед.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира въпроси в четири пункта в изложението си, за разрешението на които твърди противоречие с цитирана съдебна практика на ВКС: р. № 118/17.06.2013 г. по т.д. 539/2012 г., р. № 39/04.04.2013 г. по т.д. 43/2012 г., р. № 5/02.02.2012 г. по т.д. 75/2011 г., р. № 173/12.01.2011 г. по т.д. 901/2009 г., р. № 119/08.07.2011 г. по т.д. 1160/2010 г., р. № 82/10.04.2013 г. по т.д. 804/2010 г. и р. № 429/21.06.2010 г. по т.д. 1151/2009 г., а при липса на такова основание поддържа допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, „поради значението на повдигнатите въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото“. Така формулираните въпроси в изложението са некоректно поставени с оглед приетата и установена фактическа обстановка по делото от БАС, при която ответникът по иска и по касационната жалба е подписал процесния запис на заповед, както и с оглед своевременно направени възражения във връзка с каузални правоотношения и тяхното установяване по делото. Първите три въпроса не са обуславящи изхода на спора, доколкото още с отговора си на допълнителната искова молба ответникът С. Х. е възразил, че абстрактната сделка /запис на заповед/, подписан от него е във връзка с каузални правоотношения между търговските дружества, едното от които той представлява, т.е. не е налице липса на твърдение за каузални правоотношения /1 в./. Същото се отнася и до втория от формулираните въпроси и сочената преклузия по смисъла на чл.133 ал.1 ГПК /3 в./. Въпросите са некоректно зададени с оглед приетото и установено от БАС – подписване на запис на заповед от С. Х. като представител на [фирма] извън определената рамка на представителната му власт и липсата на направени възражения за лични каузални правоотношения във връзка с този запис на заповед. Именно това разграничение е направено от БАС в мотивите на обжалваното решение, но то не е съотнесено към поставените въпроси в изложението. Вярно е, че С. Х. се е позовал на търговските взаимоотношения, съществували между двете търговски дружества, като възражението му е своевременно направено с отговора на допълнението към исковата молба и е установено с ангажираните по делото доказателства при дадената от съда възможност за това. Разрешението на така формулираните въпроси не е в противоречие с цитираните решения на тричленни състави на ВКС, които са по обективно неидентични казуси и липса на направени възражения, като по настоящото дело /така р. № 118/17.06.2013 г. по т.д. 539/2012 г. на ВКС касае производство по иск по чл.422 ГПК, при който съдът не изследва каузални правоотношения при липса на конкретно въведени твърдения за съществуването им, какъвто не е настоящия случай/. Останалите цитирани решения от касатора също не обуславят наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. За разрешението на 4 в. не е налице допълнителен критерий за селекция, не се излагат съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а само възпроизвеждането на част от цитираната разпоредба и искането за тълкуване, довеждащо до целения от касатора резултат, не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС. Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74/08.10.2014 г. на Бургаски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 191/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.