ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
[населено място], 14.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 2884/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Застрахователна компания “Лев Инс”АД, гр. София, против определение №2872 от 26.09.2018 г. по т.д. №2449/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – „ Бунай АД, гр. Панагюрище е на становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, е допуснал обезпечение на предявените от „ Бунай” АД против „ЗК Лев Инс” АД искове с правно основание чл.208,ал.1 КЗ/отм./ и чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата общо от 576 631.98лв., чрез налагане на възбрана върху собствен на дружеството – жалбоподател недвижим имот при представяне и на гаранция в размер на 57663.28лв.. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че предпоставките за допускане на обезпечение на иска – да бъде допустим, да е вероятно основателен, с оглед на представените писмени доказателства и да е налице обезпечителна нужда, са установени от молителя. Съдът е мотивирал още, че спецификите на ответника по иска – като застраховател, с оглед законодателно установените особени правила гарантиращи неговата платежоспособност не опровергават презюмираното наличие на обезпечителна нужда, тъй като застрахователното дружество не попада в кръга субекти изчерпателно посочени от чл.393, ал.1 ГПК. Посочено е още, че при евентуално производство по несъстоятелност, вземанията каквото е процесното – иск заведен с оглед имуществено застраховане, не са сред гарантираните / чл.585ТЗ/.Съдът е разгледал и това, че възбраната като искана мярка е подходяща за обезпечаване изпълнението на решението.
Частната жалба е неоснователна.
Законосъобразна е преценката на решаващия състав,относно установеност на предпоставките за допускане на обезпечение на иска. Жалбоподателят е поддържал като оплакване липсата на достатъчно доказателства установяващи вероятна основателност на иска. Това оплакване, обаче, е изведено от твърдения, така квалифицирани и от страната, за неправилност на решението на първостепенния съд, който е уважил предявените искове, като в тази връзка са развити подробни доводи по основателността на претенциите. Така въведеното оплакване не съставлява довод, свързан с настоящето производство по чл. 389 ГПК, а с инстанционния контрол на правилността на акта на първостепенния съд, което е бил предмет на въззивно обжалване и разглеждане от въззивиният съд, който към настоящият момент е постановил своят съдебен акт за оставяне в сила постановеното решение. Този извод се налага и от съобразяване разрешенията, дадени с ТРОСГТК №6/13г., с което е разяснено, че преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато доказателствата не са достатъчно убедителни то съдът определя гаранция. В случая, освен мотивираната преценка за вероятна основателност на исковете съдът е определил и гаранция в размер на 57663.20лв., която е била внесена. Т.е. жалбоподателят е гарантиран и срещу евентуални вреди от наложената възбрана. Правно необосновано е разбирането му, за това, че в случая не е налице обезпечителна нужда. Константната практика на ВКС категорично мотивира, че в случаите когато предмет на производството е парично вземане / каквото е процесното / обезпечителната нужда се предполага. С оглед това ирелевантно е соченото от жалбоподателя оплакване, свързано със спекулативното, според него, определяне на цената на иска от ищеца. като доводите по същество на спора също са ирелевантни към това производство. Не променят този извод и развитите оплаквания, свързани с финансовото състояние на дружеството и изискванията към него за по-висок и реално внесен уставен капитал. Правилно съдът е приел, че след като застрахователните дружества не са изключени от кръга лица срещу които може да бъде допуснато обезпечение, то специфичната им дейност и покритието на рисковете, които поемат не обосновава довод за това, че налагане на обезпечение по исковете срещу тях е недопустимо.
При доказаност на предпоставките за допускане на исканото обезпечение,какъвто е разглеждания случай, правилно въззивният съд е уважил молбата по чл.389 ГПК и неговото определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2872 от 26.09.2018 г. по т.д. №2449/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: