2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 14.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4891 описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба вх. № 19467/29.10.2019 г. на Р. И. С., с адрес в [населено място], против определение без номер от 10 октомври 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 4789/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е оставена без уважение молбата ? по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева, дължима по частна жалба против разпореждане без номер от 13 март 2019 г., постановено по същото частно гражданско дело. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателката твърди, че е в отпуск по майчинство и има задължения за погасяване на кредит, поради което получаваните от нея доходи я поставят под прага на бедността и заплащането на определената държавна такса се явява непосилно за нея.
С обжалваното определение въззивният съд констатира, че съгласно представената по делото декларация за материално и гражданско състояние С. не е семейна; има дете на седем месеца; средствата ? за издръжка са от получавани майчински и детски надбавки; собственик е на гаражна клетка и на 20,22/182 ид. ч. от недвижим имот. При тези данни е прието, че в случая не може да се направи извод, че жалбоподателката не е в състояние да отдели средства за дължимата държавна такса от 15 лева по частната жалба.
Частната жалба е основателна.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ? процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.
Неправилно в настоящия случай съдът е приел, че жалбоподателката не е материално затруднена до степен, че да не може да заплати държавната такса от 15 лева. Този извод е в противоречие с приетото в цитираното по-горе тълкувателно решение. Предвид представената по делото декларация за материално и гражданско състояние, липсата на каквито и да е приходи извън получаваните майчински и детски надбавки, семейното ? положение, обстоятелството, че притежава 20,22/182 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот и гаражна клетка (непригодена за използване, съгласно посоченото в декларацията), следва да се приеме, че по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК С. няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса, дори в минималния ? размер.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение без номер от 10 октомври 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 4789/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Р. И. С. от задължението да внесе държавна такса за обжалване на разпореждане от 13 март 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 4789/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Връща делото на апелативния съд в [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: