Определение №17 от 15.1.2010 по ч.пр. дело №463/463 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№17
 
гр.София, 15.01.  2010 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести януари  две хиляди и десета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ
                                              ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                     СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 463/2009 година
 
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.286, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. Д. П. и Г. Д. П. , и двете от гр. С., с. Г., срещу определението от 17.07.2009 год. на Софийския градски съд, ІІ-а г.о., с което е върната касационна жалба вх. № 1* от 25.03.2009 год. срещу въззивното решение от 05.02.2009 год. по гр.дело № 853/2008 год. поради това, че обжалваемият интерес е под визираната в чл.280, ал.2 ГПК сума, тъй като възлиза на 825 лева. Твърди се, че в случая интересът многократно надхвърля определената от вещо лице стойност на имота, както и че чл.280, ал.2 ГПК касае само спорове за парични суми, но не и за недвижими имоти.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С въззивното решение е оставено в сила решението от 15.11.2007 год. по гр.дело № 11405/2007 год. на Софийския районен съд, 26-ти състав, с което е отхвърлен иска на жалбоподателите по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ срещу Общинска служба по земеделие и гори П. за признаване за установено, че наследниците на Д. Х. П. , б.ж. на с. Г., починал на 13.03.1977 год., имат право на възстановяване собствеността върху нива от 0.600 дка в землището на с. Г., м.”К”.
С. въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 1* от 25.03.2009 год.
С разпореждане от 27.03.2009 год. жалбата е била оставена без движение за посочване на обжалваем интерес с оглед преценка по чл.280, ал.2 ГПК.
С молба от 22.04.2009 год. жалбоподателите са поискали да бъде назначено вещо лице, което да даде заключение за пазарната цена на имота, която да определи и обжалваемия интерес.
С разпореждане от 24.04.2009 год. е допусната съдебно-техническа експертиза, а от 25.04.2009 год. за вещо лице е назначен П. С. П.
Видно от депозираната на 16.06.2009 год. техническа експертиза, пазарната оценка на процесната нива, която попада в чертите на регулационния план на с. Г., но не е нанесена като имот с отделен планоснимачен номер, възлиза на 825 лева.
На 29.06.2009 год. на жалбоподателките е било връчено съобщение, съдържащо препис от заключението и указание, че ако не са съгласни с него, да посочат в едноседмичен срок обжалваемия интерес.
С обжалваното определение е разпоредено касационната жалба да бъде върната на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Определението е законосъобразно.
Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК е императивна, като сочи, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. Законодателят не е разграничил понятието „обжалваем интерес” в зависимост от това дали се касае за искове за защита на вещни права или за предявяване на облигаторни претенции. Вярно е, че паричният еквивалент на едно вещно право, обусловен от данъчната или пазарната оценка на имота, е величина, която има икономическо съдържание и търпи промяна в зависимост от конюнктурата на пазара на цените на недвижимите имоти или от фискалната политика на съответната община. Тези обстоятелства обаче не могат да обосноват извод, че понятието „обжалваем интерес”, като критерий за допустимост на касационен контрол по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК не включва в приложното си поле исковете по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, за установяване правото на собственост към момента на обобществяването на земеделските земи и включването им в ТКЗС. В случая, обжалваемият интерес съответства на актуалната пазарна оценка на процесната земеделска земя, която възлиза на 825 лева, поради което по силата на изрично предвиденото от чл.280,о ал.2 ГПК изключение, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Обжалваното определение е съобразено със закона и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 17.07.2009 год. на Софийския градски съд, ІІ-а г.о., с което е върната касационна жалба вх. № 1* от 25.03.2009 год. на Ц. Д. П. и Г. Д. П. срещу решението от 05.02.2009 год. по гр.дело № 853/2008 год.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top