– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
гр. София 17.01.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 20.12.2017 (двадесети декември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4968 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3356/27.09.2017 година, подадена от Е. с., представляваща секция D, във ваканционен комплекс „А. Г.”, намиращ се в [населено място], [улица], местността „Б.”, срещу решение № 3876/18.07.2017 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 208/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Благоевград е обезсилил като недопустимо решение № 7320/17.11.2016 година на Районен съд Разлог, постановено по гр. д. № 623/2016 година и е прекратил производството по делото, тъй като е приел, че на основание чл. 27 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 година на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, районният съд не е бил компетентен да разгледа исковете насочени срещу гражданин на Великобритания, където било и неговото постоянно местожителство. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на въззивното решение като с оглед на тях е поискано същото и обезсиленото с него първоинстанционно решение да бъдат обезсилени, тъй като не са били налице предпоставките за образуване на исковото производство, като то бъде прекратено в цялост. В случай, че това становище не бъде възприето са изложени доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и делото да се върне на Окръжен съд Благоевград за разглеждане на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. С. Л. е подал отговор на същата, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 3876/18.07.2017 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 208/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Касаторът е бил уведомен за обжалваното решение на 22.08.2017 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 3356/27.09.2017 година, като е подадена по пощата на 25.09.2017 година, като дните от 22.09.2017 година до 24.09.2017 година са неприсъствени Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 4 и чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Освен това същата е подадена от надлежна страна, но се явява недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, като образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено.
Производството по гр. д. № 623/2016 година по описа на Районен съд Разлог е било образувано след подадено от Пак С. Л. възражение по чл. 16 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 година на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, срещу издадената по отношение на него по гр. д. № 179/2015 година по описа на Окръжен съд Благоевград такава заповед. С разпореждане № 2915/02.06.2016 година на Окръжен съд Благоевград е прието, че подаденото от П. С. Л. възражение е подадено в срока по чл. 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 година на Европейския парламент и на Съвета, поради което поражда предвидените в чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 година на Европейския парламент и на Съвета последици и производството следва да продължи за установяване на вземането по европейската заповед за плащане пред компетентния съд, като по силата на чл. 17, параграф 1, б. „а” и параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 година на Европейския парламент и на Съвета във връзка с чл. 626 от ГПК, спора трябва да бъде разгледан по реда на исковото производство. С оглед на това е постановено прекратяване на гр. д. № 179/2015 година по описа на Окръжен съд Благоевград и е разпоредено материалите по него да се изпратят на Районен съд Разлог за образуване на исково производство. Доколкото липсват специални правила исковото производство се развива по установения в ГПК ред за това, който ред определя и възможността за обжалване на постановените в производството съдебни актове.
Предвид горното и доколкото касационната жалба е подадена преди влизането в сила на извършеното със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 86/27.10.2017 година, изменение на правилата за касационно обжалване, то съгласно § 74 от ПЗР на този закон, тя подлежи на разглеждане по действащия до момента на влизането на закона в сила ред за такова обжалване. Не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване, съгласно действащата към момента на подаването на жалбата правна уредба на същото. Такова обжалване е изключено за съдебните решения по чл. 280, ал. 2 от ГПК в редакцията на разпоредбата към този момент. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол. Действащата към момента на подаването на касационната жалба разпоредба на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000.00 лева- за граждански дела, и до 20 000.00 лева-за търговски дела, с изключение на решенията по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 86/27.10.2017 година е променена само номерацията на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК, като същата вече е чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, без обаче да е променена редакцията й.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК при искове за парични суми, каквито са тези по настоящето производство, цената на иска се определя от търсената сума. Видно от данните по делото Е. с., представляваща секция D, във ваканционен комплекс „А. Г.”, намиращ се в [населено място], [улица], местността „Б.” е поискала да бъде признато, че П. С. Л. й дължи сумата от 1543.00 €, представляваща вземане за дължимо се възнаграждение за поддръжка на общите части на етажната собственост за периода от 01.01.2014 година до 31.12.3014 година, както и сумата от 162.31 €, представляваща обща лихва за забава до датата на подаване на заявлението за издаване на европейската заповед за плащане или общо сумата от 1705.31 €. Тези суми, съгласно фиксирания курс на еврото към лева от 1.95583 лева за 1.00 евро се равняват съответно на 3017.85 лева и на 317.45 лева или общо на 3335.30 лева. Тези суми определят и цената на предявените в производството искове, която цена общо е под 5000.00 лева. С оглед на това обжалваното решение не подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК, действаща към момента на подаването на касационната жалба, която разпоредба към настоящия момент е чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Поради това същото е влязло в сила и подадената срещу него касационна жалба е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
Обстоятелството, че в решението на Окръжен съд Благоевград е посочено, че подлежи на касационно обжалване не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. Тъй като не подлежи на касационно обжалване решението на Окръжен съд Благоевград е влязло в сила на датата, на която е постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 3356/27.09.2017 година, подадена от Е. с., представляваща секция D, във ваканционен комплекс „А. Г.”, намиращ се в [населено място], [улица], местността „Б.”, срещу решение № 3876/18.07.2017 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 208/2017 година като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4968/2017 година по описа на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.