О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
гр. София, 17.01. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 4681/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Д. Д. и Д. У. Д., чрез процесуалния им представител адвокат Е. Л., срещу определение № 18360/31.08.2018 г. по ч. гр. д. № 11122/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
В изложението на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – противоречие на определението със задължителната практика на ВКС и очевидна неправилност. Излагат се доводи, че съдът следва служебно да указва на страните в какво се състои нередовността на исковата молба и как тя може да бъде отстранена. Съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по всички наведени от съделителите доводи, които касаят основанието за възникване и наличие на съсобственост /твърди се противоречие с решение № 51/15.02.2010 г. по гр. д. № 613/2009 г., ВКС, ІІ г. о./. В случая липсват данни, които да обосновават конституирането на други страни в процеса и дадените в тази насока указания – за посочване на още съделители са неправилни. Останалите идеални части от имота, които не са деактувани със заповедта от 25.05.1994 г. са държавна собственост, по отношение на тях не са заявени реституционни претенции и не са отписвани от актовите книги. Държавата не е загубила правата си на собственик, предвид разпоредбата на чл.11 ЗН, поради което правилно е конституирана като страна в процеса. Указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба са фактически неизпълними, тъй като не могат да се снабдят с данни за имената на останалите акционери в [фирма], гражданското им състояние или наследници. Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото /решение № 434/13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г., ВКС, І г. о./. По същество обжалваното определение представлява отказ от правосъдие /решение № 229/20.10.2011 г. по гр. д. № 1456/2010 г., ВКС, ІІ г. о., решение № 128/14.10.2011 г. по т. д. № 817/2010 г., ВКС, І т. о./.
Ответникът по жалбата В. А. Я., [населено място], чрез адвокат Н. Н., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, поддържа, че същата е допустима, а по същество и основателна.
Ответниците по жалбата – държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, и М. А. К., [населено място], не вземат становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 330629/ 05.02.2018 г. постановено по гр. д. № 78634/2015 г. по описа на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на П. Д. Д. и Д. У. Д. с вх. № 25409/16.12.2015 г.
Въззивният съд е приел, че е предявен иск срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, Е. К. и М. К. за делба на съсобствен недвижим имот в [населено място], район „К.“. Ищците /касатори в настоящето производство/ се легитимират като наследници на Й. К., който с брат си Г. К. са сред акционерите в [фирма]. По силата на нотариален акт № 61/15.11.1927 г. дружеството е придобило собствеността върху дворно място с площ 7200 кв. м. в землището на [населено място], което на основание осъществена национализация по Закона за национализация на частни и индустриални минни предприятия е актувано с АДС № 471/12.04.1952 г. По силата на ЗВСОНИ от 1992 г. собствеността върху имота е възстановена на наследниците на бившите акционери Г. и Й. К., като със заповед от 25.05.1994 г. на кмета на Столична голяма община е наредено да се отпишат от актовите книги и да им се предадат 69,33 % от дворното място. Твърденията на ищците са, че останалата част от дворното място е държавна собственост, тъй като не e била деактувана.
От данните по делото съдът е установил, че в дружеството, чието имущество било одържавено и част от което е делбеният имот, освен Г. и Й. К., акционери са били Т. О. и Л. Т.. С определение от 28.06.2017 г. първоинстанционният съд е указал на П. и Д. Д. да насочат иска си и спрямо останалите акционери, респективно срещу техните наследници, с посочване на три имена и адрес за призоваване. Страните са предупредени, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната. С последваща молба – уточнение ищците са посочили, че не им е известно други лица да са заявявали реституционни претенции за имота, a искът е предявен срещу надлежни страни. С разпореждане от 16.10.2107 г. са дадени повторни указания, които не са изпълнени.
Въззивният съд е приел, че указанията са правилни. Делба без участието на съсобственик е нищожна, решението по извършването на нищожна делба няма конститутивно действие и не прекратява съсобствеността, като съдът следи служебно за конституиране на всички съсобственици. Възстановяването на собствеността по ЗВСОНИ настъпва по силата на закона, поради което не са споделени доводите на ищците, че държавата, след е надлежна страна в делбеното производство. Такива страни са само бившите акционери, съобразно правата на всеки от тях в дружеството /броя притежавани акции/, от които е одържавено имуществото към момента на прекратяване, респективно техните наследници /чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ/. Ирелевантни към предпоставките за допустимост на делбата и правилността на указанията са възраженията, че за ищците е невъзможно да намерят бившите акционери, респективно техни наследници. Съдът дължи да разгледа и реши единствено редовна и допустима искова молба, каквато предвид неизпълнените указания не е подадената от П. Д. и Д. Д.. Ето защо правилно са приложени последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма.
В случая релевантният за изхода на делото процесуалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран от касационната инстанция съгласно правомощията й по т. 1, ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, ВКС е какви са последиците за ищеца от неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда за отстраняване на нередовност на исковата молба, по който се твърди противоречие с решение № 434/13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г., ВКС, І г. о. В последното се приема, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително не може да е основание за прекратяване на делото или за обезсилване на първоинстанционното решение. Процесуалната легитимация на страните в процеса е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Особеност на делбеното производство е, че за да породи правно действие решението, в делбата следва да участват всички съсобственици /сънаследници/ в качеството си на задължително необходими другари. Съдът следи служебно за участието на всички съсобственици с оглед действителността на делбата, като има правомощие да укаже на ищеца да насочи иска си и срещу неучастващите по делото съсобственици /в случая бивши акционери във фабрика за керамични изделия [фирма], респективно техни наследници/, по какъвто начин и е процедирал. По делото е установено, че в национализираното дружество е имало и други акционери освен наследодателите на ищците, неучастващи в делбата. Този факт не е оспорен от последните. Едва в съдебно заседание, с което е даден ход на устните състезания, те са посочили, че държавата е универсален правоприемник на ненамерените акционери/. Въпросът дали държавата е съсобственик на процесното дворно място по силата на чл. 11 ЗН не е бил предмет на изследване, тъй като ищците не са релевирали доводи или предприели действия /включително в изпълнение на дадените указания/ за установяване на този факт. Твърденията са, че квотата на държавата в съсобствеността се основава на това, че реституцията по ЗВСОНИ не е настъпила по отношение на останалите идеални части над 69,33 %, поради липса на заявяване. Въззивният съд е съобразил съдебната практика по приложението на чл.1 и чл.3,ал.2 ЗВСОНИ за реституция ex lege, като не е приел сочената от жалбоподателите хипотеза за реституция само по отношение на лицата, които за подали заявление и спрямо които имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост. При това положение в съответствие с цитираната и от касатора практика на ВКС е прието, че след като не са надлежно конституирани като страни всички съсобственици, дадените от първоинстанционния съд указания не са „неправилни, неясни или неизпълними“ и след като не са изпълнени от ищците и правилно е приложена разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК. Не е налице твърдяното противоречие с практика на ВКС, обосноваващо допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Останалите доводи представляват касационни оплаквания по съществото на спора, касаещи преценката и обсъждането на доказателствата по делото, съответно обосноваността на изводите на съда относно това дали държавата е надлежна страна в делбеното производство. Тези доводи не могат да послужат като правни въпроси по смисъла на посоченото ТР № 1/2010 г., обосноваващи прилагане на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в настоящето производство, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК.
Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на определението – нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила – липса на мотиви на обжалвания акт, или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато и на това основание.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18360/ 31.08.2018 г. по ч. гр. д. № 11122/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: