3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
С., 18,01,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 17 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 602 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. В. от[населено място], област Ш., против решение № 41/19.04.2010 г. по в.гр.д. № 116/2010 г. на Ш. ОС, с което се потвърждава решение от 6.01.2010 г. по гр.д. № 2416/2009 г. на Ш. РС, с което се признава за установено на основание чл.415 и чл.422 ГПК, че касаторът дължи на ЕТ с фирма С.-М. Б. – Ш. сумите 1 759 лв. по договор за продажба на консигнация от 17.04.2008 г., ведно със законната лихва, и 3 518 лв. неустойка, като са присъдени и разноски.
Ответникът по касационната жалба ЕТ е подал отговор, че същата не следва да се допуска до разглеждане по същество и освен това е неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, като по т.2 решението на ШОС било в противоречие с практиката на ВКС по правилното прилагане на чл.20 ЗЗД, а по т.3 ШОС неточно тълкувал и прилагал чл.8 и 9 на процесния договор за продажба на консигнация.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Касаторът не прави разграничение между: 1. основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, чието съдържание е посочено в т.4 на ТР 1/2009 г. ОСГТК, но такива доводи не се правят, и 2. основанието за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
Твърдението за неправилно интерпретиране на доказателствата и тълкуване на договорът е относимо към доводите за незаконосъобразност на съдебния акт, които са визирани в чл.281,т.3 ГПК, но не обуславят приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. В тази връзка не се установява противоречие с изводите на представените решения на ВКС. Така Р № 576/24.11.2008 г. по т.д. № 311/2008 г. на І т.о. констатира, че при разкриване действителната обща воля на страните по предварителния договор не следва да се игнорира, че правото на строеж, за разлика от правото на собственост, има естеството на едно ограничено вещно право, т.е. такова върху чужд имот-арг.чл.55 ЗС. С оглед и липсата на валидно формулиран релевантен процесуалноправен или материалноправен въпрос не може да бъде направен извод за конкретно противоречие, още повече, че не е налице и обективен материалноправен идентитет на споровете.
Позоваването на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е непълно. Така се игнорира кумулативното изискване на законодателя конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е такъв, който не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но заедно с това да е и от значение за развитие на правото. В т.3 е визирано едно единствено основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а освен това е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 З.. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 41/19.04.2010 г. по в.гр.д. № 116/2010 г. на Ш. ОС.
Осъжда Р. Х. В. от[населено място], Ш. област, да заплати на ЕТ С.-М. Б. –[населено място] сумата 300 лв. възнаграждение за един адвокат по настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: