О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 20.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Мариана Костова ч.т.д.№ 3579 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. В. Й., против протоколно определение №152 от 28.10.2015 г. постановено по т.д. №1573 /2015 г. на ВКС, ТК, ІІт.о. Производството пред ВКС, ТК е инициирано с искане за отмяна на арбитражно решение №813/16.01.2014 г. по дело №813/2013 г. на арбитър Б. Г.. С обжалваното определение е прекратено производство като недопустимо, поради обстоятелството, че исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на мотивите на съда, че ищцата е узнала за арбитражното решение на 19.08.2014 г. с получаване на покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител. Изложени са съображения, че съгласно чл. 48, ал. 1, от ЗМТА искът за отмяна може да се предяви в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението, а не възможността за узнаване на същото. Ищцата твърди, че е получила решение № 813/16.01.2014 г., постановено по арб. д. № 813/2013 г. на 27.01.2015г., след проверка в кантората на арбитър Г.. В приложената към отговора на исковата молба разписка, подписана на 19.08.2014г., не е ясно какво е връчено или представено на ищцата, кой го е връчил и какво общо има с делото, като в същата не се съдържат никакви данни нито за номера на делото, нито за съдебен изпълнител. Искането е отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на производството по него.
Ответникът – [фирма] [населено място], в писмен отговор изразява становище за неоснователност на депозираната частна жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното протоколно определение на ВКС, ТК. Претендира разноски.
Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК съдебен акт на тричленен състав на ВКС и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на Второ търговско отделение на ВКС е приел, че исковата молба, основана на чл.47, т. 4 ЗМТА за отмяна на решение № 813/16.01.2014 г., по арб. д. №813/2013 г. на арбитър Б. Г., е подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и за това е недопустима. ВКС, ТК се е позовал на поканата за доброволно изпълнение, представена с отговора на исковата молба от ответника и отразеното в нея изпращане на изпълнителния лист, и съдържаща индивидуализация на вземанията на ответника към ищцата, предмет на оспореното арб. решение. Счетено е, че с оглед на датата 19.08.2014г. депозираната на 8.04.2015г. искова молба се явява подадена извън установения в чл.48, ал.1 ЗМТА срок.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Не се оспорва факта на получаване на поканата за доброволно изпълнение от ищцата на 19.08.2014г. В поканата изрично е посочен размера на главницата и дължимата лихва. Посочена е датата на издаване на изпълнителния лист, номера на делото и съда, който е постановил издаването му. Посочен е взискателя по изпълнителния лист [фирма], както и адресът му. В поканата е посочено, че към него е приложено копие на изпълнителния лист, а връчването е осъществено в кантората на ЧСИ от помощник частен изпълнител Р. А..
Съгласно чл.48, ал.1 ЗМТА искът за отмяна на арбитражното решение трябва да бъде предявен в тримесечен срок от връчване на решението на страната. В случая, когато страната не е получила препис от решението, за начало се счита момента, от който тя е уведомена за постановяването му. По конкретното дело, поканата за доброволно изпълнение съдържа достатъчно данни за решението на АС. Изпълнителният лист възпроизвежда решението на арбитражния съд и номера на делото по което е постановено арбитражното решение и с връчването му ищцата е узнала са съдържанието му. / чл.406, ал.1 ГПК/. Посочените факти дават основание да се приеме, както правилно е счел и предходният тричленен състав на ВКС, че ищцата е уведомена за постановеното решението на АС от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, заедно с копието на изпълнителния лист – 19.08.2014г. Считано от тази дата тримесечният преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА за същата е изтекъл на 19.11.2014 г. Затова и подадената след тази дата на 08.04.2015 г. искова молба, е процесуално недопустима.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника не следва да се присъждат разноски, поради непредставяне на документи, удостоверяващи направени такива пред настоящата инстанция.
В. от горното, настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 278, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.10.2015 г. на Второ търговско отделение на ВКС, по т.д. № 1573 от 2015 г.
Определения не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: