О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
С., 20.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 5342 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. Д. от [населено място] срещу определение № 254/10.05.2016 г. по ч. гр. д. № 208/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 27 от 19.01.2016 г., постановено по гр. д. № 822/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответниците по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. С обжалваното определение е потвърдено определение № 27 от 19.01.2016 г. по гр. д. № 822/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С последното е оставена без уважение молба на В. Г. Д. и Г. В. Д. за допълване на разпореждане № 2378/12.10.2015 г., с което е върната молба подадена от В. Г. Д. като подадена от лице без представителна власт. Въззивният съд е приел, че обжалваното определение е правилно, поради това, че на допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи съдебен акт, с който се дава разрешение по същество на спорните въпроси и заявените във връзка с тях искания на страните, а в конкретния случай се претендира допълване на разпореждане за връщане на молба за спиране на производството по делото. Изложени са мотиви, че връщане се постановява, когато молбата е нередовна или недопустима, поради което не е налице надлежно сезиране на съда и същият не дължи произнасяне по същество на заявените с нея искания. Допълване на този съдебен чрез произнасяне по съществото на заявените искания би означавало, съдът сам да отмени или измени свое подлежащо на обжалване разпореждане, което е недопустимо, с оглед предвидения инстанционен контрол за законосъобразността му.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора /частния жалбоподател/, който следва да обоснове общата и специфичните за достъпа до касация основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател е формулирал въпроси, които нямат характеристиките на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В съдържанието на въпросите са инкорпорирани оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд. В стадия за селекция на частните касационни жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното пред него определение, а селектира жалбите съобразно специфичните за достъпа до касация основания като преценява дали по отношение на определението са осъществени общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило потвърждаването на определението, с което е оставена без уважение молба за допълване на разпореждане, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Самостоятелен аргумент за недопускане на обжалването е и обстоятелството, че жалбоподателят не е посочил и обосновал нито една от специфичните за достъпа до касация допълнителни предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е аргументирал приложното поле на касационния контрол с „развитие на правото относно свързаните лица и другарите по делото, при новите граждански и търговски отношения и развитие на гражданския оборот“, което не може да се приеме, че се обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно задължителните указания на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. гр. д. № 208/2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Н е д о п у с к а касационно обжалване на определение № 254 от 10.05.2016 г. по ч. гр. д. № 208/2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: