1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
С., 21.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Петчленен състав на Върховният касационен съд и на Върховния административен съд на Република България, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ТАТЯНА ХИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
МАРИО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд Варна и Районен съд Варна относно компетентния съд за разглеждане на иска за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат от бездействието на [община].
За да се произнесе по спора настоящият смесен петчленен състав взе предвид следното:
С жалба вх.№ 1028/21.05.2012 г. Д. Г. П. е сезирал Административния съд В. с искане за обявяване нищожността или отмяна като незаконосъобразна на заповед на кмета на [община] № 1354/ 18.04.2012 г., съединено с иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие бездействие на администрацията на общината.
По жалбата е образувано адм.д.№ 2008/ 2012 г. по описа на Административен съд –Варна. С определение № 2529/ 30.05.2012 г. Административен съд Варна е изпратил делото по подсъдност на Районен съд Варна, позовавайки се на разпоредбата на §19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на АПК-ДВ бр. 39/ 20.05.2011 г., както и на обстоятелството, че обжалваната заповед представлява индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
При постъпване на преписката в РС-Варна с определение № 8194/ 5.06.12 г. той е повдигнал препирня за подсъдност относно това кой е компетентен да разгледа жалбата срещу заповед № 1354/ 18.04.2012 г. на кмета на [община]. Спорът е решен по реда на чл. 135, ал.4 от АПК, като с определение № 26 от 6.07. 2012 г. по дело № 24/ 2012 г. на смесения петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС е прието, че се обжалва индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и затова жалбата следва да бъде разгледана от районния съд.
След връщане на делото в районния съд пред него е образувано гр.д.№ 7616/ 2012 г. С определение от 19.09. 2012 г. производството по делото е било разделено, като гр.д.№ 7616/ 2012г. е останало с предмет жалбата срещу заповед № 1354/ 18.04.2012 г. на кмета на Общината, а по иска за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е образувано гр.д. № 13537/ 2012 г., също по описа на районен съд-В..
С определение № 13252 от 24.09.2012 г. и определение № 18064 от 20.12. 2012 г. по гр.д.№ 13537/ 2012г. Варненски районен съд е повдигнал спор за подсъдност с Административния съд [населено място] относно разглеждането на иска за имуществени и неимуществени вреди, причинени на жалбоподателя от бездействието на общината. Изложени са съображения, че съгласно чл.128, ал.1, т.5 от АПК производствата за обезщетения за вреди, причинени на граждани от бездействията на административни органи и длъжностни лица са подведомствени на административния съд. Посочено е също така, че по отношение на иска за обезщетение не е приложима компетентността, уредена с разпоредбата на §19 от ПЗР на ЗИД на АПК, тъй като тя е изключение от общата подведомственост по АПК и следва да се тълкува ограничително.
От данните по делото е видно, че жалбоподателят Д. Г. П. е лице, на което като ползвател е признато правото да изкупи имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ до размер на 600 кв.м. Тъй като по плана на новообразуваните имоти имотът е заснет с площ 805 кв.м., е издадена заповед за оценка допълнително на още 205 кв.м., за които жалбоподателят заплатил 6403 лв. и му е признато правото на собственост на целия имот от 805 кв.м. Впоследствие планът на новообразуваните имоти е изменен и имотът на жалбоподателя е сведен до 671 кв.м. Тази промяна е предмет на обжалваната заповед, с която се отменят предишните заповеди за оценка на 205 кв.м. и за придобиване правото на собственост на имот с площ 805 кв.м., като жалбоподателят е признат за собственик на по-малкия имот с идентификатор 10135.2520.6870 с площ 671 кв.м.
От материалите по преписката може да се направи извод, че разликата в платената цена за горницата от 4185, 68 лв. е върната на жалбоподателя. От съдържанието на втората част от жалбата е видно, че предявеният иск за обезщетение има предвид вредите, настъпили от бездействието на общината да възстанови на жалбоподателя сумите, направени като разходи за издаване на отменените заповеди, разноските за въвод във владение в размер на 300 лв., както и законната лихва върху внесената в повече сума по оценката на имота. Претендират се и неимуществени вреди вследствие претърпяно нервно напрежение, загуба на време и влошаване на здравословното състояние в резултат на бездействието на общината да възстанови тези разходи.
Така както е заявен искът за обезщетение, той предпоставя обжалваната заповед да е влязла в сила и правата на жалбоподателя да са редуцирани до имот с площ 671 кв.м., а вредите да са настъпили вследствие бездействието на администрацията да се съобрази с тази заповед и да възстанови на жалбоподателя разходите като му върне това, което е платил в повече или с отпаднало основание по първоначалните заповеди.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че искът за обезщетение не е пряко обусловен от резултата от обжалване на заповедта, в смисъл обезщетението да се дължи при условие, че заповедта се обяви за нищожна или се отмени като незаконосъобразна. Само при такава обусловеност искът за обезщетение може да се предяви заедно с оспорването на административния акт. В случая връзката между двете искания е обратна- за бездействие на общината да изпълни това, което според жалбоподателя следва от обжалваната заповед, може да се говори едва след като същата заповед влезе в сила. По тези съображения следва да се приеме, че липсват предпоставките за съвместно разглеждане на исканията за отмяна на административния акт и за обезщетение за вредите, причинени от този акт, а е налице самостоятелен иск за обезщетение за вреди от бездействие на административния орган, който по силата на чл.128, ал.1, т.5 АПК е подведомствен на административните съдилища, като съгласно чл.204, ал.4 АПК съдът, пред който е предявен искът за обезщетение, установява и наличието на бездействие, което е причинило вредите.
По изложените съображения следва да се приеме, че в настоящия случай спорът е от компетентност на Административния съд В., на когото делото следва да се изпрати за разглеждане на искането за обезщетение. Водим от горното и на основание чл.135, ал.4 З. настоящият петчленен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска на Д. Г. П. от [населено място] за обезщетение за вреди, причинени от бездействието на [община], е Административният съд [населено място].
Делото да се изпрати на Административен съд [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.