О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 28. 01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 16 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на В. С. Д. и Д. С. Д. с вх. № 29625 /19.11.2012 г. (на ОС Пловдив) срещу въззивно решение № 1470 от 05.10.2012 г. по възз. гр.д. № 3394 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., 14 гр. с-в., с което при ново разглеждане на делото от въззивния съд е потвърдено решение № 1379 от 03.05.2010 г. по гр.д. № 9048 /2009 г. на Пловдивския районен съд, 14 гр. с-в., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу [община] 1) иск с правно основание чл.108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху 35.65 кв.м. от поземлен имот с пл.н. …, съставляващ дворно място с площ от 152 кв.м., находящо се в [населено място], кв. 368, [улица]; 2) иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на ситуираната (разположената) в южната част от имот с пл.н. … част от ж.п. линия на „Д. ж.” с размери 2.90 кв.м. ширина на 11.50 кв.м. дължина.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване.
Насрещната страна [община] не изразява становище по жалбата..
Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима:
По делото са предявени и разгледани два обективно съединени иска: ревандикационен с правно основание чл.108 ЗС и негаторен – с правно основание чл.109 ЗС за защита на реално определена част от 35.65 кв.м. от дворно място. Допустимостта на касационно обжалване се преценява за всеки един от двата иска поотделно.
Искът с правно основание чл.108 ЗС е за защита на собственост и е оценяем. Неговата цена се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.2 ГПК въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот и доколкото искът е за реална част от недвижим имот, то цената му се определя върху данъчната оценка на тази реална част от площта от имота, за която се търси защита.
В случая данъчната оценка.за целия поземлен имот (за земята, за дворното място) (л.7 и л.8 от делото на ПРС) с площ 152 кв.м. е 7 113.60 лева, съответно цената на иска за спорните 35.65 кв.м. е 1 668.42 лева. Тази сума е по-ниска от 5 000 лева.
Искът с правно основание чл.109 ЗС също е за защита на собственост и също е оценяем. Неговата цена се определя по същото правило като цената на ревандикационния иск. В случая той е предявен за защита на същата реална част от дворното място – 35.65 кв.м., върху която е построена част от ж.п. линия на „Д. ж.” с размери 2.90 кв.м. ширина на 11.50 кв.м. дължина (при изчисление – с площ 33.35 кв.м.).
При такава цена на всеки един от двата иска, съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията, приета с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., съгл. пар.26 от ПЗР на ГПК, следва извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по нито един от двата иска и настоящият състав следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне касационната жалба.
Воден от изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА касационната жалба на В. С. Д. и Д. С. Д. с вх. № 29625 /19.11.2012 г. срещу въззивно решение № 1470 от 05.10.2012 г. по възз. гр.д. № 3394 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о.., 14 гр. с-в.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.