О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 17
София, 04.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети и девети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 814/2008 година
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на “ определение от 08.01.2007 г. по гр.д. № 1396/2006 г. на Софийски градски съд, потвърдено с определение № 197/29.03.2008 г. по в.ч.гр.д. № 379/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от него искове срещу “И” О. за прогласяване нищожността на решенията на Общото събрание на ТД, взети на 12.07.2005 г. и на 22.07.2005 г. за увеличаване на капитала на дружеството поради липса на валидно взето решение от ОС, съответно от УС на Съюза по чл.15, ал.4, т.10 от ЗК за извършване на апорт на негово недвижимо имущество, както и на обективно съединения иск за установяване несъществуването на вписаните в търговския регистър въз основа на порочните решения на ОС обстоятелства.
Като основание за отмяната му по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК се сочат нови според молителя писмени доказателства в подкрепа на поддържаните от него твърдения в исковата му молба до Софийски градски съд.
Ответникът “И” О. не е изразил становище по молбата за отмяна.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, второ отделение приема, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
На отмяна по реда на чл.303 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. По реда на цитираната разпоредба, аналогична на тази на чл.231 ГПК (отм.), съгласно Постановление №2/77 г. на Пленума на ВС, на отмяна подлежат и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред.
С влязлото в сила определение, чиято отмяна се иска чрез извънинстанционния способ по чл.303 ГПК, съдът не е разгледал исковете по същество, а се е произнесъл по въпроси на “процеса относно процеса”, поради което нему са неприсъщи последиците на влязло в сила решение, с което се разрешава възникнал между страните материалноправен спор. Това определение не се ползува със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл.299 ГПК и поради това няма качеството на абсолютна процесуална пречка за повторно предявяване на същите искове.
Изложеното налага извода, че влязлото в сила определение не е от категорията на подлежащите на отмяна по реда на извънинстанционния контрол съдебни актове, поради което молбата за отмяната му следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молбата на “ К. съюз” г. Л. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение от 08.01.2007 г., с което е прекратено като недопустимо производството по гр.д. № 1396/2006 г. на Софийски градски съд, потвърдено с определение № 197/29.03.2008 г. по в.ч.гр.д. № 379/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВКС, Търговска колегия с частна жалба в едноседмичен срок, считано от съобщаването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
На отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Това следва от естеството на института. Поради това не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. По същите съображения не подлежат на отмяна актовете,
аналогичен на На отмяна по извънистанционния способ подлежат и решенията, постановени в производство по жалба на страните в изпълнителния процес срещу действията на съдия-изпълнителя. Както се посочва в ТРОСГК на ВКС № 3 от 12.07.2005 г., това производство е двустранно спорно правораздавателно производство, в което се разрешава спорът за законосъобразността на обжалвания акт /отказ/ на изпълнителния орган. Макар и да няма за предмет материално право, спорът е пряко свързан със защитата на такова субективно право. С решението си съдът разрешава спор по процесуален въпрос – относно съществуването и надлежното упражняване на едно процесуално по своя характер задължение на изпълнителния орган. Правните последици от решаването на този спор могат да се квалифицират като произнасяне със сила на пресъдено нещо по този процесуален въпрос и поради това може да бъде предмет на отмяна по реда на чл.303 ГПК.
За да се приложи извънредното средство за контрол по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, основанието за отмяна на атакуваното решение не следва да се дублира с основанието, на което жалбата срещу действията на съдия-изпълнителя е оставена без уважение. В противен случай отмяната по чл.303, ал.1, т.5 ГПК няма да бъде допустима и подадената молба следва да се остави без разглеждане, защото със сила на пресъдено нещо е бил разрешен въпросът за релевирания порок на действията на съдия-изпълнителя.
Именно такова дублиране е налице по отношение на поддържаното от молителя твърдение за лишаването му от участие в изпълнителното производство поради нарушаване на императивната разпоредба на чл.428, ал.1 ГПК като основание за исканата отмяна на атакуваното по извънредния способ решение, с което жалбата му, обоснована със същото процесуално нарушение на съдия изпълнителя е оставена без уважение. Това налага извода, че поради разрешаването със сила на пресъдено нещо на въпроса относно релевирания порок на действията на съдия-изпълнителя със сила, исканата отмяна на атакуваното решение на посоченото основание е недопустима, поради което молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК следва да се остави без разглеждане.
Изложеното налага извода, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и като такава следва да се допусне за разглеждане по същество в открито съдебно заседание за преценка на нейната основателност.
Водим от горното ВКС-ТК, състав на ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА за разглеждане молбата на В. А. К. от г. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 48 от 17.03.2005 г. по гр.д. № 486/2004 г. на Пловдивския районен съд, ХVІ състав.
Делото да се докладва на Председателя на ВКС-ТК-ІІ-ро отделение за насрочване.
Молбата на Ч. има за предмет отмяна, но не на влязло в сила решение, а на определение по чл. 237, ал. 1, б. „е“ ГПК (отм.), което той е могъл да обжалва своевременно по реда на чл. 244, ал. 1, изр. последно ГПК (отм.), т. е. от момента на получаване на призовката за доброволно изпълнение по образуваното срещу изп. дело № 233/05 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при РС-Ботевград, респ. от получаване на заповедта по чл. 76, т. 3 ЗБДС. Срещу същия съдебен акт на РС-Ботевград е била предвидена защита и по реда на чл. 250 и чл. 254 ГПК (отм.). Трайната и непротиворечива съдебна практика на ВС, както и на ВКС, последователно изразена във: 359-69-I, Сб. 30; т. 2 от ПП № 2/77 г.; 431-85-II, Б IХ 51; 1002-85-I, Сб. 239; опр. 32-01-IV, Б 01 IХ 15, изключва възможността да се иска отмяна по реда на чл. 231 ГПК (отм.) на такава категория съдебни актове, които не се ползват със сила на присъденото нещо. Ключовото съображение в тази насока е, че не се касае за прекратително определение. Затова и в настоящия случай производството за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК е недопустимо. Молбата на Ч. от г. П. ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане молбата на А. М. Ч., ЕГН ………. от г. П., Област София, подадена чрез процесуалния му представител адв. С от САК, ЗА ОТМЯНА на влязлото в сила определение на Ботевградския районен съд, ГК, 3-и с-в, от 11. Х.2005 г., постановено по ч. г. д. № 544/05 г., вкл. и за обезсилване на издадения срещу него въз основа на този съдебен акт изпълнителен лист, по който е било образувано изп. дело № 233/05 г. по описа на ДСИ при РС – Ботевград.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на адв. К от САК пред друг състав от ТК на Върховния касационен съд на Републиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: