О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 06.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр. дело № 454/2019 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Н. Б. против определение № 97/02.07.2018 г. по гр.д. № 5132/2016 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което са върнати „Открито заявление“ с вх. № 4071/20.04.2018 г. и „Заявление-молба“ с вх. № 4967/17.05.2018 г. по описа на Върховния касационен съд на Република България, против постановеното в производство по чл.288 ГПК определение № 226 от 22.05.2017 г. по гр.д. № 5132/2016 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 483 от 25.01.2016 г. по в. гр. д. № 920/2015 г. на Окръжен съд Благоевград.
Навежда се оплакване от жалбоподателя, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като счита, че определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, е типично преграждащо развитието на производството определение и подлежи на последващ контрол.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че частните жалби /с наименования „Открито заявление“ и „Заявление-молба“/, против определението по чл. 288 ГПК са процесуално недопустими, защото това определение не подлежи на обжалване, тъй като не е типично преграждащо развитието на производството определение по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С ГПК от 2007 г. касационното обжалване от задължителна трета инстанция се превърна в способ за селективен контрол от ВКС върху решенията на въззивните съдилища. Подадената от страната касационна жалба не обвързва касационната инстанция с проверка на нейната основателност. ВКС има правомощието да провери дали са налице изчерпателно посочените в закона условия за това – чл.280, ал. 1 ГПК. Проверката по реда на чл.288 ГПК потвърждава незадължителния характер на касационното производство в рамките на триинстанционната система за решаване на делата. Касационното производство е само възможна фаза от развитието на процеса до влизане на решението в сила. Нейното провеждане обаче не зависи от дискрецията на ВКС, а от строго регламентирани основания, които са критерии за достъп до касационно разглеждане. Ако тези критерии не са налице, ВКС не може да даде касационна защита и определението на съда в този случай е окончателно.
Определението е правилно.
На обжалване по ГПК подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството и тези, за които изрично законът предвижда това. Определението по чл. 288 ГПК не попада в нито една от двете категории. За него законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалване. То не е и прекратително, защото с него съдът не се произнася по същество по спора и не разрешава свързани с него правни въпроси. Недопускането до касационно обжалване е свързано с преценката на съда налице ли са основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение като се изхожда от това дали в изложението по чл. 284, ал.1, т.4 ГПК са обосновани основанията за допускане до касация. Преценява се дали са обосновани общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 ГПК – формулиране на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, или за допустимостта на предявения иск и доказани ли са наведените допълнителни основания по т. 1 – 3 от същия текст. Когато съдът не допуска касационно обжалване, не се касае за процесуална пречка за постановяване на решение, а за преценка на съда за липсата на критериите за допускане до касация. Макар с постановяване на определението по чл. 288 ГПК при недопускане до касация първоинстанционното решение да влиза в сила съгласно чл. 296 ГПК, това определение не формира сила на прeсъдено нещо и не съставлява правораздавателен акт. С цитираната норма на практика определението по чл. 288 ГПК е приравнено по последици на постановеното касационно решение по спора, което не подлежи на по-нататъшно обжалване.
Или в обобщение, обжалваното определение по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване, поради което подадените против него частни жалби правилно са върнати на жалбоподателя.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 97/02.07.2018 г. по гр.д. № 5132/2016 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: