О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
С., 07.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Р. България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №4561/13 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на А. Г. Б. от [населено място] срещу определение №617 от 26.09.13г. по ч.т.д.2820/13г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
Ответникът по частната жалба – Обединена Б. банка АД – [населено място], чрез пълномощника си – адв. М. З. е на становище, че определението е правилно.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на А. Г. Б. против определение №997/12.04.2013г. по ч.т.д. №418/13г. на П., с което е отменено определние на ОС – Пловдив за допускане обезпечение съгл. чл.389 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, ВКС е приел, че съдебните актове постановени в производство по чл. 389 ГПК, с оглед което е образувано и делото, подлежат на двуинстанционен контрол, изведено от разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, която предвижда произнасяне на ВКС, само когато въззивния съд допусне обезпечението.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК, ІІ т.о. е образувано по частна касационна жалба на А. Г. Б. против определение №997/12.04.2013г. по ч.т.д. №418/13г. на П., с което е отменено определение на ОС – Пловдив за допускане обезпечение съгл. чл.389 ГПК. При тези фактически данни, изложени и от жалбоподателя, законосъобразно съставът на ВКС, ІІ т.о. е оставил без разглеждане подадената жалба. Обжалваният пред ВКС, ІІ т.о. съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Този извод произтича от това, че производството по чл.389 ГПК е приключило с постановеното от първостепенния съд определение, с което е допуснато исканото обезпечение. Това определение не подлежи на касационно обжалване, както законосъобразно е приел състава на ВКС, именно с оглед императивната норма на чл. 396,ал.2, изр.3-то ГПК, предвиждаща такава обжалваемост само в хипотеза на допуснато от въззивната инстанция обезпечение за първи път в производството. От тази изрично приета с процесуалния закон необжалваемост на основния съдебен акт, с който съдът се произнася по искането за допускане на обезпечение се извежда и невъзможност за упражняване на инстанционен контрол върху актовете на съда постановени в същото производство.
Правно и фактически необоснован е краткия довод на жалбоподателя за това, че неправилно ВКС, ІІ т.о. бил „ разтълкувал текста на ал.2 на чл.396 ГПК”, като е направен лаконичен извод, че и при „двете хипотези”/ и при отказ и при допускане на обезпечението/ обжалването се извършвало по един и същи ред. Доколкото правни аргументи в подкрепа на това „ тълкуване „ не са изложени, а само е заявено като разбиране, то се налага извод, че същото противоречи на цитирания законов текст, от който, както бе обосновано, такъв извод не може да бъде направен, а и на поддържаното въобще за възможността за обжалване по общия ред. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които първоинстанционния съд уважава искане за допускане на обезпечение на иск по реда на чл. 398 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на второинстанционния съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. В този смисъл са и разрешенията дадени с Т. на ВКС №1/2010г. Този извод се подкрепя и от вече изложеното за приложението на нормата на чл. 396, ал.2 ГПК. Мотивите в тази връзка на ВКС, ІІ т.о. изцяло се споделят от настоящия състав.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №617 от 26.09.13г. по ч.т.д.2820/13г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: