О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 08.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.11.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 6154/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№23310/13.08.2014г.,подадена от Б. С. А.,чрез пълномощника му адвокат Г. М.,против решение №980/25.06.2014г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№458/2014г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №83/08.01.2014г. по гр.д.№6763/2009г. по описа на Варненски районен съд,18 състав,в частта,с която е оставена без уважение молбата от С. П. Б.,чрез пълномощника й адвокат Е. С.,за допускане на поправка на О. в Решение №237/17.01.2013г. по гр.д.№6763/2009г. по описа на В.,18 състав и вместо него е постановено:
Допуска поправка на О. в решение №237/17.01.2013г. по гр.д.№6763/2009г. по описа на В.,18 състав в следния смисъл-на стр.6 от диспозитива на решението,втори абзац,след думите „пазарна стойност на дял втори е в размер на 140 300 лева,като добавя нов абзац:
ОСЪЖДА получилия Първи дял на стойност 265 300 лева да заплати на получилия Втори дял на стойност 140 300 лева сумата от 62 500 лева,представляваща за уравнение на дела му”.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение е неправилно и се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба С. П. Б.,чрез пълномощника си адвокат Е. С.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а по същество счита жалбата за несонователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил, че по правило очевидната фактическа грешка е несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване,както и когато съдът,след като е обсъдил доказателствата по делото и в мотивите си е изложил своите изводи във връзка с особености на правния спор е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението си тези свои изводи и грешката е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда,като се е позовал за това на задължителна практика на ВКС,цитирана в решението.Съдът е посочил,че в извършените от първоинстанционния съд процесуални действия след допускане на делбата между двамата съделители при равни квоти,последният е определил два дяла и тяхната парична равностойност като паричното им уравняване е служебно задължение на съда.Съдът е стигнал до извода,че първоинастнционният съд с решението си,с което е определил двата дяла е формирал и воля досежно уравняването им,като вменено от закона задължение,която воля не е обективира в диспозитива на решението му,поради което е налице допусната очевидна фактическа грешка.
В изложението си,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280 ал.1,т.1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По отношение на посочените в точка първо и второ римско като процесуалноправни въпроси,свързани с допустимостта на искането,направено пред първоинстанционния съд/ за допускане на поправка на О.,което е предмет на настоящата касационна жалба/,тъй като е предявено в условията на евентуланост и като такова е недопустимо.Така поставения въпрос е неотносим към решаващите мотиви на съда,поради което не следва да се обсъжда.
В точка трето римско от изложението си касаторът заявява/цитирам/:
„ІІІ.Окръжен съд Варна се е произнесъл и по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода не делото,а именно:
-допустимо ли е по реда на поправка на очевидна фактическа грешка-чл.247 ГПК за пръв път да се постановява диспозитив за уравнение на дяловете в решение по чл.350 от ГПК,с което се обявява за окончателен разделителен протокол.
-допустимо ли е формираната воля на съда да се извежда от други актове,извън мотивите на акта,който се поправя.”
След което се излага какво е прието с решението на първоинстанционния съд за обявяване за окончателен на разделителния протокол,като се твърди,че последният изобщо не бил изразил воля,че следва да се уравняват дяловете,т.е. че няма формирана воля за това,поради което въззивният съд незаконосъобразно и неправилно и в разрез в правната природа на О. е приел наличието на такава,тъй като според касатора този пропуск следва да се поправи по реда на касационното обжалване ,а не по реда на член 247 ГПК.В подкрепа се цитира задължителна съдебна практика на ВКС,визираща постановяване на порочни съдебни решения,с оглед задължителни реквизити,необходими за същото при обявяване на окончателен разделителен протокол.
Тази част от изложението на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,формулира касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК,тъй като преценката за правилността на въззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване в производството по член 290 ГПК.
По отношение на наличието на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,за която се твърди в точка четвърто римско от изложението на касатора,касационният съд намира че същата не е налице.Разпоредбата на член 247 ГПК е ясна,безпротиворечива и не се нуждае от тълкуване,като е налице задължителна практиката на ВКС в тази връзка,която не се нуждае от промяна и която въззивният съд е взел предвид при постановяване на обжалваното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване №980/25.06.2014г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№458/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: