О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
гр.София, 09.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 943/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Ж. Й. Г. от [населено място] против решение от 15.06.2011 год. по гр.дело № 2198/2010 год. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 3010/02.08.2010 год. по гр.дело № 11409/2008 год. на Варненски районен съд изцяло и производството по делото е прекратено. Касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото счита, че въззивният съд „се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, по който неточно е приложен материалния закон”.
Ответникът по касационната жалба Ж. Й. Г. от [населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли за присъждане на направените разноски за настоящето производство, изразяващи се в изплатено адвокатско възнаграждение.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и констатира следното: за да обезсили първоинстанционното решение, с което е възстановена запазената част на Ж. Г., на основание чл.30, ал.1 ЗН, както и в частта, с която е допусната делбата на земеделските земи и са определени частите на съделителите, както и в частта, с която са отменени частично нотариалните актове, въззивният съд е изразил становище за недопустимост на производството, на основание чл.299 ГПК, затова го прекратил. Установено е от въззивния съд, че с влязло в сила решение № 683/16.03.2009 год. по гр.дело № 8095/2007 год. на Варненски районен съд искът за делба, предявен от Ж. Г., с предмет земеделски земи, възстановени с решение № * на ПК-от 18.05.2000 год. е отхвърлен.
Мотивиран е правния извод за наличие на предпоставките на чл.299 ГПК, защото по настоящия иск за делба отново са заявени същите земеделски земи.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да сочи материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определящо рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Задължението на касатора от посочване на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело се извежда от задължението му за точно и мотивирано изложение на касационните основания, по чл.284, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Изложените съображения на касаторката за неточно приложен материален закон не покриват предпоставките на цитираната хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а са относими към правилността на обжалваното решение. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт обаче ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290, ал.1 ГПК, защото основанието за допускане до касационно обжалване е различно от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, в какъвто смисъл са изложените доводи и аргументи в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
При отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд счете, че направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева следва да се възложат на касаторката, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 794/15.06.2011 год. по гр.дело № 2198/2010 год. на Варненски окръжен съд, по касационната жалба на Ж. Й. Г. от [населено място], с вх.№ 22971/14.07.2011 год.
ОСЪЖДА Ж. Й. Г. от [населено място] да заплати на Ж. Й. Г. от с.гр. разноските за настоящето производство, в размер на 300/триста/лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: