ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
София, 09.01. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 53288 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и управление в [населено място], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.Х. М. срещу решение № 290 от 23.7.2015 г, постановено по гр.дело № 258/15 г на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав, с което е потвърдено решение № 3/8.1.2015 г, постановено по търговско дело № 11/2014 г, по описа на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма] [населено място] против [фирма] [населено място] обективно съединени искове по чл.258 ЗЗД за заплащане на сумата 35 202 лв, представляваща извършени и незаплатени СМР по договор за доставка и монтаж на П. дограма и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 1000 лв-лихва за забава върху претендираната главница
Касаторът подържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон и следва да бъде допуснато до касационен контрол, след което да бъде отменено, а касационната жалба да бъде уважена изцяло.
Ответникът по касационната жалба [фирма], със седалище и управление в [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.Д. К. от АК-С. .Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.че касационната жалба е неоснователна.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 500 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 27.1.2010 г [фирма] е съставило фактура № 85/27.1.2010 г за дължима сума от 35 2020 лв за изработена от дружеството и монтирана П. дограма с получател [фирма].Във фактурата е посочено, че стоката /услугата/ е получена на 27.1.2010 г от С. Н. А.-управител на дружеството,срещу подпис.Т.е фактурата обективира признание, изходящо от представляващия ищеца, че поръчаната П. дограма е получена.Подписаната от представители на двете страни фактура установява сключването на договор за изработка и монтаж на дограма, както и уговореното възнаграждение в размер на 35 202 лв, платени в брой, в същия ден, според заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза.Прието е, че данъчната фактура според чл.7 от ЗСЧ представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила.В нея не е посочено, че се касае за извършено авансово плащане на възложената работа, а за нейното приемане, последица от което е нейното заплащане-чл.327 ал.1 ТЗ.Съдебно-икономическата експертиза е установила по делото, че фактурата е осчетоводена в счетоводството на [фирма], както и че за изработката на дограмата са направени разходи за материали и труд.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Формулирани са следните два материалноправни въпроса :
1/ Представлява ли фактурата, съдържаща всички необходими елементи доказателство, установяващо наличието на договорни отношения между страните.По този въпрос се подържа противоречие на мотивите на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 96 от 26.11.2009 г на ВКС по т.дело № 380/2008 г на ТК, Първо търговско отделение.С цитираното решение е прието, че фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи, но когато тя съдържа всички необходими елементи : вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписите си като получател и предавател, съответно време и място на предаването.В настоящия случай, съгласно неоспореното заключение на допуснатата съдебно-икономическа експертиза процесната фактура съдържа всички изискуеми реквизити.Поради това и в пълно съответствие с цитираната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, въззивният съд е приел, че фактурата № 85 от 27.1.2010 г представлява документ по смисъла на чл.321 ТЗ и установява наличие на договор за изработка, монтаж и продажба на П. дограма.Щом приложената фактура установява наличие на такъв договор, предявеният иск по чл.327 ал.1 ТЗ се явява основателен, тъй като макар и вещта предмет на договора за е предадена, не е извършено плащане.Въззивното решение е постановено в съответствие, а не в отклонение с цитираната задължителна практика.
2/Представлява ли недмусмислено признание на задължението отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата.По този въпрос се подържа противоречие на мотивите на въззивния акт със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 30 от 8.4.2011 г на ВКС по търг.дело № 416/2010 г на ВКС, Първо търговско отделение на ТК.Съгласно това решение е прието, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.Обжалваното въззивно решение съответства на посочената практика на ВКС.В процесната фактура е отразено, че плащането ще се извърши с платежно нареждане, т.е. по банков път.От заключението на вещото лице-счетоводител е установено, че в деня на съставянето на фактурата-27.1.2010 г е издаден финансов фискален бон за сумата 35 202 лв, т.е плащането е извършено в същия ден.С. А.-управител на ищцовото дружество е удостоверил с подписа си факта, че стоката /услугата/ е получена на 27.1.2010 г.В счетоводството на ответното дружество е постъпила сумата 35 202 лв като същата е осчетоводена по дебита на балансова сметка 501 „каса“ като приход и в кредита по балансова сметка 703 „приходи от продажба на услуги“.Установено е така също, че ответникът е извършил разходи за изработката на дограмата-материали, профили П., дръжки за прозорци и пр, които също са осчетоводени със счетоводни операции №№ 36, 37, 38, 39, 40 и 41.Персоналът е получил възнаграждения за изработеното. Следователно не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
На следващо място следва да се отбележи, че касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице.И по двата формулирани в изложението въпроса съществува задължителна съдебна практика по смисъла на чл.290 ГПК, което изключва приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски пред настоящата инстанция, сторени в производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лв, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 290 от 23.7.2015 г, постановено по гр.дело № 258/15 г на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и управление в [населено място] да заплати на [фирма] със седалище и управление в [населено място] на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски пред настоящата инстанция, сторени в производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лв, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ч. :1 2.