О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
гр. София, 09.01. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр.дело № 1864/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Петрол” АД, гр.Ловеч, чрез процесуалния му представител адвокат В. В., срещу въззивно решение № 534/06.12.2017 г. по гр. д. № 688/2017 г. по описа на Русенския окръжен съд.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал.2 ГПК. Поставят се следните въпроси : постройка , изградена от ТКЗС върху държавна земя, без учредено право на строеж, става ли собственост на ТКЗС или по силата на приращението става държавна собственост; може ли да бъде разпределена на правоимащи по реда на чл.27 ЗСПЗЗ и чл.48 ППЗСПЗЗ постройка, изградена върху държавна земя със средства на ТКЗС постройка, но без учредено право на строеж; длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички оплаквания във въззивната жалба и да обсъди всички релевантни за спора доказателства; може ли съдът служебно да събира доказателства без искане на страните. Твърди се противоречие с ТР №1/2012г., ОСГК по приложението на чл.92 ЗС, ТР№1/2013г. ОСГТК по процесуалноправните въпроси и се сочат решения на ВС и ВКС.
Ответникът по касационната жалба ЗКПУ „Златен клас” – с.Обретеник, област Русе, счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения в становище по чл. 287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение №133/23.06.2017г. по гр. д. № 562/2016 г. на Районен съд – Белене, с което е уважен предявеният от ЗКПУ”Златен клас” срещу „Петрол” АД по реда на чл.1243,ал.1 ГПК положителен установителен иск за правото на собственост по отношение на недвижим имот – дворно място с площ 2.200 кв.м., находящо се в [населено място], представляващо парцел ХІ, кв.75 по плана на селото, заедно с построената в него постройка, служеща за бензиностанция и е отменен по реда на чл.537 ГПК констативен нотариален акт №200/2001г., на Нотариус с рег. №385, Нотариална камара, с район на действие РС-Белене.
Въззивният съд е приел, че процесната бензиностанция е изградена в парцел ХІ, кв.75 по плана на [населено място] през 1967г. – 1968г. с разрешение на Държавен планов комитет и със средства на ТКЗС.На 09.04.1995г. е сключен договор по чл.48 ППЗСПЗЗ и чл.18 ЗС, с който постройката е продадена от Ликвидационния съвет на ЗК [населено място] на правоимащи член-кооператори на ТКЗС. На основание чл.27 ЗСПЗЗ и чл.48 ППЗСПЗЗ е издаден нотариален акт №47/1995г., с който ЗКПУ „Златен клас” е признат за собственик на дворно място с площ 2200кв.м., представляващо парцел ХІ, кв.75 на [населено място], с построената в него сграда.ДП”Петрол” е заплащал наем за ползването на бензиностанцията на ТКЗС до 1994г. С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№320/1996г. на РС-Белене между страните по настоящото дело е разрешен спор за наемни правоотношения, по силата на които дружеството е ползвало имота в качеството си на наемател. Съгласно АДС №252/1995г. на „Петрол” АД , клон „Петрол” – Русе, е предоставено оперативно управление на метален склад за резервоари, но не и процесната сграда.Такива данни няма и в АДС №103 и №104 от 1964г. Нито процесната бензиностанция, нито дворното място са заведени в баланса на дружеството. Сградата е построена от бившето ТКЗС и с негови средства върху кооперираната земя и впоследствие като имущество на ликвидираната селскостопанска организация, подлежи на реституция на основание §12 ПЗРЗСПЗЗ и на разпределение между правоимащите по §28 ПЗР ЗСПЗЗ. Сградата е придобита от ищеца по силата на сключения писмен договор след проведения търг по реда на ЗСПЗЗ. Тя не е част от имуществото на „Петрол” АД, в какъвто смисъл са твърденията на ответното дружество и констатациите в представения от последното нотариален акт с №200/2001г. за собственост, с който то се е снабдило, са опровергани.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009 г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
Първите два въпроса, касаещи правото на собственост върху сграда, изградена върху държавна земя без право на строеж и приложението на разпоредбата на чл.92 ЗС, са ирелевантни за изхода на спора. Това е така, защото касаторът ги поставя при фактическа обстановка и правни изводи, които не са извеедни от въззивния съд. Той не е приел, че е налице строеж върху държавна земя, а че се касае за сграда, построена със средства на бившето ТКЗС върху кооперативна земя, върху която е било установено кооперативно земеползване, поради което са приложими разпоредбите на чл.27,ал.1 ЗСПЗЗ, чл.48 ППЗСПЗЗ и §28 ЗИД ЗСПЗЗ /ред.ДВ,бр.45/1995г./
С оглед така представените от страните доказателства за правото на собственост върху процесния имот /нотариални актове/ и с оглед указанията на ТР№11/2012г., ОСГК, въззивният съд е приел, че ищецът е доказал, а ответникът –не, твърдяното придобивно основание.
Процесуалноправните въпроси също не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване, тъй като не са разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика за задължението на въззивния съд да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. С оглед оплакванията във въззивната жалба, трябва да бъдат обсъдени и всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото с оглед постановяването на законосъобразен съдебен акт /в този смисъл е и практиката на ВКС – решение № 138/03.10.2017 г., гр.д. № 5037/2016 г., III г.о.; решение № 354/30.10.2015 г. по гр.д. 1398/2015 г., ІV г.о. и др./. В случая въззивният съд в съответствие с ТР № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, е обсъдил в съвкупност относимите към спора доказателства. Извършил е преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и на всички доводи и възражения на страните. Преценени са издадените АДС №103 и №104 от 1964г., както и доказателствата, вкл.СТЕ, на които ответникът основава правото си на собственост като е достигнал до извод, че няма данни теренът и процесната сграда да са предоставени за оперативно управление на ДП”Петрол”-гр.Русе. Въпросът за служебно събиране на доказателства от въззивния съд, също не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. Той не е решен в противоречие с ТР№1/2013г., ОСГТК, тъй като въззивният съд е обсъдил влязлото в сила решение по приложеното гр.д.№320/1996г., постановено по спор по чл.236,ал.2 ЗЗД между същите страни – ЗКПУ”Златен клас” като наемодател и „Петрол” АД като наемател, което е задължително за страните. Сочените от касатора доводи на въззивния съд относно правното значение на спора по цитираното гр.дело, нямат решаващо значение за изхода на спора за собственост, заведен от кооперацията по настоящото дело, по който в тежест на ищеца е да докаже твърдяното право. Въззивният съд е достигнал до извод, че той е изпълнил възложената му доказателствена тежест с представените от него доказателства за правото си на собственост.
Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на производството по чл.288 ГПК и приложените доказателства, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 534/06.12.2017 г. по гр. д. № 688/2017 г. по описа на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Петрол” АД, гр.Ловеч, да заплати на ЗКПУ „Златен клас” – с.Обретеник, област Русе, разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 1000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: