1
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
С., 09.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи двадесет и пети октомври , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2323/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура –Велико Т. и по касационна жалба на ищеца И. Й. Г. , чрез пълномощника адв П. Ш. срещу решение №29 от 19.02.2018г по в.гр.дело № 422/2017г. на Великотърновски апелативен съд в различни негови части .
Прокуратурата на РБ обжалва в частта с което е потвърдено решение №299 от 29.06.2017г на Русенски окръжен съд по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 18 000 лева. В тази част е уважен иска на И. Й. Г. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконно обвинение в извършено като длъжностно лице и началник на Първо РПУ- Р. престъпление по чл 311,ал.1, вр.чл. чл. 20, ал.3 НК ,за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда т 09.06.2016г,постановена по реда на възобновяване на делото с отмяна на осъдителната присъда, влязла в сила на 09.09.2015г. Прокуратурата счита обезщетението за завишено , решението за неправилно, необосновано и немотивирано относно причинната връзка тъй като съдът бил обезщетявал недоказани вреди. Касаторът И. Й. Г. обжалва решението в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска му до пълния предявен размер от 25 000 с оплакване за занижен размер на обезщетението и неправилен извод ,че не били доказани трайни здравословни проблеми , включително затова ,че не е оценен характерът и степента на негативните психически изживявания.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се изтъква противоречие с практиката на ВКС и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по два въпроса : за посочване в решението на конкретните обстоятелства и точното им значение за определяне размера на вредите ,като се поддържа противоречие с указанията по т.ІІ от ППВС №4/1968г.Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване. Касае се за обичайни негативни преживявания от обвинение в престъпление което не е тежко,разследването е продължило около година . В практика на ВКС,изразена в реш.№ 519/2009г Іг.о ,реш.78/2009г ІІІ г.о и др. за по- сериозни вреди са присъждани по-ниски обезщетения. Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа поради противоречие на въззивното решение с указанието вт.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и т.19 от ТР №1/2001г ОСГК ,че на обезвреда подлежат само онези конкретни по вид неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица от обвинението . По така поставеният втори въпрос се изтъква , че въззивният не е анализирал по отделно обстоятелствата , които е счел за увреждащи .
В изложението на касатора И. Й. Г. ,чрез пълномощника адв П. Ш. , се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поради това, че въззивният съд само бил посочил нормата на чл. 52 ЗЗД и „критерия за справедливост”.Според защитата, следва да се доразвие тълкуването в т.11 от ТР №3/22.04.2005г ОСГК и практиката на ВКС да се допълни с отговор на следния въпрос : „какви са конкретните параметри на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне неимуществените вреди при приложение на ЗОДОВ „
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо поставените в изложението на Прокуратурата на РБ въпроси, които не са конкретизирани в насока отчитаща ясно изразената в мотивите на решението и обуславяща за направените изводи воля на съда относно конкретно подлежащите на обезщетяване неимуществените вреди при установените обстоятелства, съответно да определи справедливо по размер обезщетение за тях съгласно чл. 52 ЗЗД, прилагайки на практика указанията в цитираните в т. ІІ от ППВС №4/1968г,ТР №3/22.04.2005г ОСГК и установената съдебна практика на ВКС критерии. В случая се касае за вреди , категоризирани в трайната и установена практика на ВКС като основание за завишаване на обезщетението, тъй като ищецът е бил обвинен в длъжностно престъпление като офицер от състава на МВР и Началник на полицейско управление в [населено място]. Обвинението сериозно е злепоставило ищеца като честен и достоен служител на реда , заемащ отговорно служебно и обществено положение . Разследването , обвинението и първоначално постановеното осъждане е получило гласност сред обществеността ,налице е медийно отразяване. Ищецът е бил отстранен от длъжност и на 20.09.2013г , бил е уволнен,макар един месец по- късно ресорният министър сам да е отменил заповедта си .Ищецът е бил осъден на две съдебни инстанции за нещо което не е извършил.Отменената по реда на възобновяването на наказателното дело присъда е с наказание лишаване от свобода и лишаване от право , макар престъплението да не е било тежко по смисъла на чл.93,т.7 НК и марката за неотклонение да е била най-леката. Каузалната връзка подлежи на изследване предвид характера и естеството на претендираните вреди .В случая тези вреди са от морално естество и негативни психически изживявания, основно поради професионалното дискредитиране и общественото злепоставяне, но и предвид психическото отражение на незаконното обвинение при човек , който освен съответния на заеманата началническа длъжност в МВР авторитет, е имал съответната за честта на пагона ценностна система и пълно основание за самооценка , че е и винаги е действал като бранител на реда и закона. Въззвният съд е отчел накърнената служебна част и емоционалните страдания в конкретна степен,вземайки предвид и заключението на вещо лице.Прокуратурата не конкретизира по отношение на кои обезщетени в случая вреди оспорва съображенията за наличие на причинно-следствена връзка между незаконото обвинение,воденото наказателно производство и неговото отражение върху личността на ищеца в личен , социален и професионален план. Това отражение е изследвано и преценено именно в указаните от ППВС №4/1968г и трайно установените в практиката на ВКС насоки , когато се касае за незаконно наказателно преследване и обвинения за престъпление по служба при на лица,заемащи отговорно служебно положение.За пълнота следва да се посочи, че връзките между фактите са изтъкнати в обжалваното решение ,с което е мотивиран и извода за причинно-следствена връзка. Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК.С приложените решения от по- старата практиката на ВКС по прилагането на ЗОДОВ (по чл. 218а , ГПК,отм.) не се аргументира основание за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК но и противоречие с тези решения по същество не е налице.Обстоятелствата, решаващо преценявани по съответните дела ,касаторът съпоставя частично и избирателно , а като цяло същите са несъпоставими с решаващо преценените от въззивния съд факти по делото. В случая са отчетени отрицателните последици за ищеца предвид ангажираните и обсъдени доказателства в рамките на обичайното за подобни на неговия случаи ( съгл. Р №388/2013г. по гр.д №1013 от 2012г.ІVг.о на ВКС ) компроментиране , като полицай с дългогодишна и безупречна професионална биография, награждаван за своята дейност офицер с висок чин от състава на МВР и началник на полицейско управление. Справедливостта изисква аналогичните случаи да бъдат обезщетявани равностойно включително за да се гарантира по този начин и равенството пред закона, но различните по размер обезщетения ,присъждани за неимуществени вреди не са самодостатъчен довод за основание по чл. 280 ал.1 ГПК във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД.
Не е налице обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в изложението на касатора И. Й. Г..Не отговаря на критерия за обосновка на формулиран правен въпрос съображение , че въззивният съд само бил посочил чл. 52 ЗЗД с оглед критерия за справедливост без да посочи „параметрите” на този критерии. Направената оценка от касатора не намира опора в съдържанието на обжалваното въззивно решение. От друга страна , формулира се въпрос, принципно разяснен в ППВС№4/1968г. и последователната практика на ВКС, изразена не само в т.11 от ТР №3/2005 на ОСГК но и в редица постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Въпросът за конкретните параметри при прилагането на чл. 52 от ЗЗД и критерия за справедливост, включително във връзка с изискванията към решаващата дейност на съда и нейното обективиране в мотивите на решението е намерил отговор в решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о, реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, решение №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о , реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о ,реш. №344/2014г 2378/2014г ІVг.о., реш. №11/2014г по гр.д №3684/2013г ІІІ г.о ,реш. №20 /2014г по гр.д №4907/2013г,ІVг.о,реш. № 15/2014г по гр.д №2346/2013г ІV г.о,реш. №95/2015г по гр.д № 5462/2014г ІІІ г.о и редица други решения на ВКС.Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,включва винаги конкретни факти, относими към стойността която засегнатите блага са имали за своя притежател,именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.Конкретните параметри на критерия са посочени в ППВС №4/1968г. и разяснени в съдебната практика на ВКС,като в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението.Дължимата преценка на обстоятелствата в случая е съответно мотивирана в обжалвания акт, същата е изградена по критериите,указани в задължителната практика на ВКС. Великотърновски апелативен съд изрично е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер в конкретния случай( на стр.5 от мотивите на решението) , включително е основал решаващите си съображения на отражението, което наказателното преследване е имало върху цялостното здравословно състояние при ищеца : повишено кръвно налягане и кръвна захар, нервна криза,вестибуларен проблем .Оспорването от касатора на фактическия извод на съда за липса на трайни здравословни увреждания , понеже посочените следвало да се квалифицират за такива,не е основание за допускане до касационно обжалване ,няма да промени решаващите изводи на съда и не представлява обосновка на поставения в изложението общ правен въпрос.
Крайният изход на делото не обуславя присъждане на разноски и за тази инстанция.
Воден от горното, Върховен касационен съд , ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №29 от 19.02.2018г по в.гр.дело № 422/2017г. на Великотърновски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .