О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 01.03.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 126/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба (неправилно наречена частна „касационна“ жалба) на Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието (A.) срещу определение № 231 от 05.11.2018 г. по т. д. № 2225/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото юридическо лице молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 937 от 08.05.2015 г. по гр. д. № 4018/2014 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него разпореждане от 09.06.2016 г. по гр. д. № 4919/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав.
Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на обжалвания акт с твърдения, че постановилият го съдебен състав не е изпълнил задължението си за служебно установяване съдържанието на чуждестранното право (в случая румънското), не е интерпретирал представените в тази насока документи и не е изискал съдействие от страните за изясняване на съответните правни норми. Според него, при преценката относно началния момент, от който тече срокът за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, съдът не е съобразил въведеното в румънския процесуален закон разграничение между разпореждане и решение и правната природа на всеки от тези актове и по-конкретно това, че съдът в Република Румъния по граждански и търговски дела постановява решение, което носи датата на задължително предхождащото го разпореждане, с което се обявява само крайният резултат от делото; че мотивите на решението се излагат по-късно, а не в разпореждането и че за разлика от българското процесуално право, те се ползват със сила на пресъдено нещо и подлежат на самостоятелно обжалване. Частният жалбоподател релевира оплакване и за допуснато нарушение на принципа за служебното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК), изразяващо се в това, че съдът се е позовал служебно на съдебен акт (разпореждане по чл. 401 ГПК на Румъния), който не е бил въведен като основание за отмяна на атакуваното решение и по който страните не са изразили становище в настоящото производство. В частната жалба са изложени подробни съображения и във връзка със смисъла на т. н. „оспорване на изпълнението“ според румънската правна доктрина и съдебна практика.
Ответникът по частната жалба – „Първа Инвестиционна Банка“ АД, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение като неоснователна в писмен отговор от 10.01.2019 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Следва да се отбележи, че доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на дело, образувано пред Върховен касационен съд, т. е. осуетява се разглеждането по същество на молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, допустимостта на обжалването не е обвързана с предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, изложените в тази насока съображения от страните не следва да бъдат обсъждани.
По основателността на частната жалба.
За да остави без разглеждане подадената от Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието (A.) молба за отмяна на влязло в сила решение № 937 от 08.05.2015 г. по гр. д. № 4018/2014 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него разпореждане от 09.06.2016 г. по гр. д. № 4919/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, съставът на Първо търговско отделение на Върховен касационен съд е приел, че същата е просрочена. За начален момент на установения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен срок за подаване на молба за отмяна е счел датата 09.10.2017 г., когато министерството е депозирало писмена молба по т. д. № 2451/2016 г. на ВКС, Второ търговско отделение (предходно производство по отмяна между същите страни за същото влязло в сила решение), с която е представило сертификат от Градски съд Б., установяващ, че в открито заседание от 11.08.2017 г. е произнесено окончателно решение № 2653 по дело № 26785/299/2016 г., и възпроизвеждащ диспозитива на същото: „променя частично обжалваното решение по дело № 26785/299/2016 г. на Районен съд, гр .Букурещ, като отхвърля обжалването на изпълнението”. С оглед на това, първият тричленен състав на ВКС е преценил, че молителят е узнал за съдебното решение, твърдяно от него като ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, най-късно на посочената дата 09.10.2017г., когато е разполагал и с доказателство, удостоверяващо диспозитива на същото (сертификата), спрямо която дата подадената на 14.08.2017 г. молба за отмяна е извън установения в закона преклузивен срок. По съображения, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК започва да тече от момента, в който за страната за първи път възникне възможност за снабдяване с годно писмено доказателство за новото обстоятелство, съдът е счел за ирелевантен при преценката за спазването на този срок фактът, че пълният текст на решението с мотивите е връчен на молителя на 15.05.2018 г.
Обжалваното определение е неправилно.
От представения в настоящото производство превод на Гражданския процесуален кодекс на Румъния и по-конкретно на Раздел 4 „Разглеждане на делото и произнасяне на решение“ се установява, че: След приключване на разглеждането на делото съдебният състав обсъжда самостоятелно решението, което следва да произнесе (чл. 395); След като бъде взето решението незабавно се изготвя разпореждане, което съдържа резултатът (чл. 401); Решението се произнася в откритото съдебно заседание на мястото, където е било разглеждано делото, то се прочита от председателя или от съдия-член на съдебния състав, който посочва и начина на обжалване на същото (чл. 402); Датата на решението според закона е датата, на която е било произнесено разпореждането (чл. 403); Решението има точно определено съдържание (чл. 425); Решението се пише от съдията, който е издал решението по делото и се подписва от членовете на съдебния състав и от съдебния секретар (чл. 426); Решението се съобщава на страните по официален път, като им се връчва копие, дори и за окончателните решения. Съобщението се издава веднага, след като решението е написано и подписано според законовите условия (чл. 427).
От цитираните процесуални правила на чуждестранния закон следва категоричният извод, че съдебното решение се счита постановено едва тогава, когато е завършена цялата процедура по вземането му, т. е. когато решението е изготвено в писмен вид, с изискуемото от закона съдържание и е подписано от членовете на съдебния състав и от секретаря. Именно защото представлява единство от мотиви и диспозитив, съдебното решение не може да се приеме за постановено с факта на изготвяне на разпореждането по чл. 401, в което е обективиран единствено резултатът от произнасянето на съдебния състав и същият е съобщен на страните в откритото съдебно заседание. Убедителен аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 427, предвиждаща задължение на съда да съобщи на страните решението (като им връчи копие от него) веднага след като то е написано и подписано, което задължение се отнася за всички решения, дори и за окончателните. Наличието на подобно задължение по отношение на окончателните решения (неподлежащите на обжалване) би било лишено от смисъл и логика, ако се приеме, че решението се счита постановено още с вземането му и обективирането му в разпореждането по чл. 401 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав не споделя извода в обжалваното определение, че решение № 2653 по дело № 26785/299/2016 г. на Градски съд, Б., релевирано от молителя като ново обстоятелство, е постановено на 11.08.2017 г., когато е произнесено в открито съдебно заседание чрез прочитане на резултата от разглеждане на делото. Доколкото липсват данни за това, кога решението е написано и подписано от съдебния състав и секретаря, в случая не може да се установи точният момент на постановяването му. Категорично установен обаче е моментът, в който Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния е узнало за постановяването на процесното решение (в изискуемия от закона писмен вид и съдържание). Това е датата 15.05.2018 г., когато му е връчено съобщение за същото, видно от представения по делото протокол за връчване (лист 34 и 35). От този момент именно е започнал да тече предвиденият в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК 3-месечен преклузивен срок. И тъй като молбата за отмяна е депозирана на 14.08.2018 г., посоченият срок е спазен.
По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на състава за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 231 от 05.11.2018 г. по т. д. № 2225/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: