О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 170/12.03.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4697 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 196/ 31.07.2017 г. по гр. д. № 255/ 2017 г., с което Кюстендилски окръжен съд, изменяйки решението от 28.03.2017 г. по гр. д. № 1669/ 2016 г. на Районен съд – Дупница, на основание чл. 45 ЗЗД осъжда Г. Й. П. да заплати на П. К. К. сумата 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от побой, ведно със законната лихва от 17.01.2013 г. и отхвърля иска до пълния размер от 15 000 лв.
Касаторът П. К., ищец по иска, повдига следния процесуалноправен въпрос: По иска за обезщетение на неимуществени вреди от деликт длъжен ли е съдът в мотивите към решението си да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят вредите и да обсъди тяхното значение за присъдения размер на обезщетението? Касаторът счита въпросът включен в предмета на делото и обуславящ решението, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакция на текста до ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/ 2017 г. – § 74 от ПЗР) обосновава с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г. По същество се оплаква, че решението в частта, с която искът е отхвърлен, е неправилно поради неговата необоснованост и противоречи на чл. 52 ЗЗД. Повдигнатият въпрос, конкретизиран и уточнен в духа на заявените касационни оплаквания (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по търк. Д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС), се свежда до задължението на съда при определяне на обезщетението в съответствие с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД да обсъди значението на понесените болки и страдания не само поради засегнатото от деликта физическо здраве на увредения, но и на неговата психика. Претендира разноски.
Касаторът Г. П., ответник по иска, повдига следния процесуалноправен въпрос: Допустимо ли е съдът да обоснове фактическите си констатации при решаване на правния спор на свидетелски показания и експертиза, събрани в наказателното производство? Той също счита въпросът включен в предмета на делото и обуславящ решението, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (същата редакция на текста) обосновава с довод, че се решава противоречиво от съдилищата. Позовава се на конкретни първоинстанционни решения, за които твърди да са влезли в сила. По същество се оплаква, че решението в осъдителната част е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения (чл. 236, ал. 2, 153 и 154 ГПК). Също претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв., а случаят не попада в забраните от чл. 280, ал. 2 ГПК (приложимата редакция). Налице е надлежна процесуална легитимация. Касатори са страните, а упражненото от всяка право на обжалване е производно от обжалваемия интерес. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационните жалби, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните:
Въззивният съд е уважил частично иска с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, приемайки го за доказан по основание. На 17.01.2013 г. Г. П. е нанесъл побой на П. К., а такова поведение е противоправно (в противоречие със забраната от чл. 45 ЗЗД да не се вреди другиму). Извършеното е при пряк умисъл. Побоят е засегнал неимуществените блага на П. К. (нарушена е неговата лична неприкосновеност – чл. 30, ал. 1 КРБ). Въззивният съд е приел, че сумата от 2 000 лв. справедливо обезщетява понесените неимуществени вреди. Мотивирал се е с характера и начина, по който е бил нанесен побоят; с болките и страданията, които П. К. е изпитал – с техния интензитет и продължителност (около месец); 46-годишната възраст на увредения към инцидента; с неговото обществено и социално положение.
Деликтният иск е бил заявен в обезщетение на понесените от побоя физически и психически травми. При тези мотиви на решението настоящият състав приема, че въззивният съд е определил обезщетението, като е отчел съвкупното засягане на здравето на увредения П. К.. Следователно процесуалноправният въпрос, който този касатор повдига, макар да обосновава обжалваното решение, съответства на указанията в приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г. Актът на нормативно тълкуване е със запазено и днес значение и поражда последиците от чл. 130, ал. 2 ЗСВ (арг. от чл. 46, ал. 2 ЗНА), но изложеното изключва допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по искането от ищеца.
Въззивното решение е постановено по жалба срещу първоинстанционното решение, с което искът по чл. 45 ЗЗД е бил отхвърлен. Първостепенният съд е приел, че събраните пред него гласни доказателства чрез разпита на свидетели са в противоречие с доказателства, които са били събрани в досъдебното производство (свидетелски показания и експертиза), а остават недоказани твърденията на ищеца за нанесен побой от ответника. Искът е бил отхвърлен поради оспорване на това обстоятелство и при неблагоприятни последици на доказателствената тежест (чл. 153 и 154 ГПК). Във въззивната жалба е нямало оплакване, че гражданският съд недопустимо е обсъдил доказателствата, събрани в досъдебното производство. Напротив, в своята жалба ищецът се е позовал и на тяхното доказателствено значение. Въззивният съд обаче е отказал да ги обсъди с мотивите, че не са събрани по гражданското дело и по реда на ГПК. Следователно повдигнатият от касатора Г. П. процесуалноправен въпрос няма претендираното значение. Процесуалноправният въпрос, който обуславя обжалваното решение, е за възможността въззивният съд да базира своите фактически констатации при решаване на правния спор на недопустими доказателствени средства, ползвани пред първата инстанция, ако страните по гражданското дело не са въвели нарочно оплакване за това във въззивната жалба и/ или в писмения отговор по нея. Изложеното изключва общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по искането от ответника Г. П..
При този изход на производството пред настоящата инстанция разноските остават, така както са направени.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 196/ 31.07.2017 г. по гр. д. № 255/ 2017 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.