О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 15.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.02. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 103/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3,т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „П” ЕООД, гр. С., чрез адвокат П, с вх. №26051/16.11.2009год. на Пловдивския окръжен съд, срещу определение № 2* от 21.10.2009 год. по гр.д. №2767/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, ХІV граждански състав, с което е оставено в сила определение от 15.06.2009 год. по ч.гр.д. №7139/2009 год. на Пловдивския районен съд, ГК, ХІV гр. с., с което на основание чл.390 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещите искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.327 ТЗ, които ще се предявят от „Б” А. против частния жалбоподател чрез налагане запор върху всички открити банкови сметки на ответника в „Е” А. до размера на сумата 132 120.75 лв.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че допуснатото обезпечение не е постановено от родово компетентния съд по смисъла на чл.390, ал.1 във вр. с чл.104, т.3 ГПК. Навежда и доводи, че не са налице предпоставките по чл.391, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обезпечението.
Частната жалба е процесуално недопустима.
Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето му като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд. С тези определения съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, защото те имат привременен съпътсващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. Характерът на това производство не е променен с влизане в сила на ГПК/ ДВ бр.59/20.VІІ.2007 год., поради което т.6 на ТР №1-2001 год. на ОС на ГК и ТК не е загубило сила. Прокламираното с нея двуинстанционно разглеждане на посочените по-горе определения на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт.
С нормата на чл.274, ал.3 ГПК изчерпателно са посочени определенията, които подлежат на касационно обжалване. По изложените по-горе съображения определенията на съда по обезпечение на иска, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки, не са сред тях, поради което неправилно постановената от Пловдивския окръжен съд обжалваемост не създава инстанционен контрол, който не е допуснат от закона.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „П” ЕООД, гр. С., чрез адвокат П, срещу определение № 2* от 21.10.2009 год. по гр.д. №2767/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, ХІV граждански състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС- ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: