Определение №170 от 15.2.2016 по гр. дело №5013/5013 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170

София, 15.02.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 5013 по описа за 2015 година

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.А. Ч. срещу решение № 364 от 25.6.2015 г, постановено по гр.дело № 368/2015 г на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 11 от 28.1.2015 г на Районен съд-гр.С..С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД, предявен от Д. Й. К. срещу С. Й. Р. и А. И. Т. за обявяване за окончателен на предварителния договор от 15.4.2010 г с предмет покупко-продажба на недвижим имот, представляващ нива от 62, 471 дка в м.“В.“, съставляваща имот № . по земеразделителния план на [населено място], [община], от които 38, 733 дка четвърта категория и 23, 738 дка шеста категория, при граници : имот № .-заселена територия на [община], полски път № . на [община], полски път №. на [община], имот № .-пустееща необработваема земя на [община], имот № . на наследници на И. и М. Ч., имот № . на Й. А. Ф. и имот № .-пасище, мера на [община], подробно описан в Нотариален акт вх.регистър № . от 25.2.2008 г, акт ., том втори, дело № . г на АВ [населено място].
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответниците С. Й. Р. и А. И. Т. не вземат становище по касационната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
От данните по делото се установява следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Д. Й. К. подържа, че на 15.4.2010 г с И. Х. Р. сключили предварителен договор, по силата на който последният се задължил да му прехвърли правото на собственост върху недвижим имот, представляващ нива от 62, 471 дка в м.“В.“, имот № . по земеразделителния план на [населено място], [община], от които 38, 733 дка четвърта категория и 23, 738 дка шеста категория, при граници : имот № .-заселена територия на [община], полски път № . на [община], полски път № . на [община], имот № .-пустееща необработваема земя на общи а С., имот № . на наследници на И. и М. Ч., имот № . на Й. А. Ф. и имот № -пасище, мера на [община], подробно описан в Нотариален акт вх.регистър № 676 от 25.2.2008 г, акт , том втори, дело № г на АВ [населено място] в срок до 16.11.2010 г.В изпълнение на уговореното в т.2 от договора купувачът Д. К. заплатил на продавача И. Р. в брой цялата цена в размер на 18 741, 30 лв, за което бил съставен разходен касов ордер.На 22.4.2012 г продавачът починал.Поради това купуваччът предявява иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД срещу неговите законни наследници С. Й. Р-съпруга и А И. Т.-дъщеря за обявяване за окончателен на сключения на 15.4.2010 г предварителен договор.
Ответниците С. Й. Р и А И. Т. са оспорили иска с твърдения, че между ищеца и техния праводател не е налице валидно сключен предварителен договор за продажба на процесния имот.Оспорили са подписа на наследодателя си положен върху представения предварителен договор и копие от разходен касов ордер.
Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-графологична експертиза, изпълнена от в.л.М. М., в която е посочено, че подписът за „продавач“ в изследвания предварителен договор от 15.4.2010 г вероятно е положен от И. Х. Р., а подписът за „получил сумата 18 741, 30 лв“ в изследвания РКО не е положен от него.Изслушан в съдебно заседание, проведено на 8.7.2014 г експертът заявява, че не може да даде категорично заключение дали предварителния договор е подписан от И. Р., тъй като представения сравнителен материал датира от преди 2010 г.Въз основа на допълнително представен сравнителен материал /образци от подписа на Р. от 25.2.2008 г и от 14.4.2010 г /или един ден преди датата, посочена в оспорения предварителен договор /, експертът е дал заключение, със степен на категоричност, а не на вероятност, че подписът върху предварителния договор не е на И. Х. Р..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от правна страна, че оспорените частни документи-предварителен договор от 15.4.2010 г и разходен касов ордер са неистински, тъй като подписите за „продавач“ и „получил сумата“ не изхождат от И. Х. Р..Липсата на валидно сключен предварителен договор предпоставя неоснователност на предявения иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Поставените процесуално правни въпроси са следните :
1/След като съдът изготви доклад, в който констатира неподаването на писмен отговор в срок, може ли да приеме възражения и доказателства представени от ответника след срока за отговор.
2/ Когато е налице индиция за антидатиране на пощенската пратка, с която е изпратен писмения отговор по чл.131 от ГПК, подлежи ли на изследване въпроса за антидатирането и допустими ли са доказателствени искания в тази насока.
3/ При наличие на две противоречащи си графологични експертизи, необходимо ли е допускане тройна графологична експертиза.Може ли две противоречиви експертизи да обосноват у съда категорични изводи.
4/ Поставения материалноправния въпросе следния.При наличие на нотариално заверено пълномощно, което дава изключителни права на упълномощения да продаде на когото намери за добре, при условия каквито намери за добре, което доказва, че цената по сделката е платена, следва ли да се приеме, че упълномощителят е имал воля да прехвърли имота.
По заявените касационно основания.
С определение № 204 от 25.42014 г съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.Приел е , че към 24.4.14 г не е постъпил писмен отговор от ответниците.Видно от данните по делото обаче писменият отговор е постъпил на 30.4.14 г, като същият е подаден своевременно на 24.4.14.Това е установено от приложената разписка на куриерска служба.Следователно писменият отговор на исковата молба е постъпил в законоустановения срок и направените с него оспорвания възражения и искания не са преклудирани.Датата и часът на предаване на книжата на куриерската служба са видни от поставеното клеймо, което не съдържа подправки и задрасквания.Това обстоятелство само по себе си изключва необходимостта от събиране на доказателства за наличие на антидатиране.При това положение по въпроси №№ 1 и 2 не следва да бъде допуснато касационно обжалване.Те са неотносими, тъй като в случая се касае за отговор по чл.131 от ГПК, постъпил в законовия срок, при липса на необходимостта от изслушване на експертиза относно наличие на документни подправки, тъй като датата и часът на постъпването им в куриерската служба са ясни и четливо положени.
По въпрос 3 също не следва да бъде допуснато касационно обжалване.В разглеждания случай не са налице противоречащи си експертизи.В първото прието по делото заключение вещото лице е дало вероятен отговор.Във второто, изготвено въз основа на представен сравнителен материал, който е максимално близък до датата на оспорения документ, отговорът, даден от експерта вече е категоричен, а не вероятен.
Последният от поставените въпроси също не обосновава необходимост от допускане на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос е абстрактен и теоретичен.Той въобще не е включен в предмета на спора, не е обсъждан от съда и не е обусловилрешаващите му изводи.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 364 от 25.6.2015 г, постановено по гр.дело № 368/2015 г на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 11 от 28.1.2015 г на Районен съд-гр.С..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.

Scroll to Top