Определение №170 от 15.3.2016 по гр. дело №393/393 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 170
гр. София15.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр.д.№ 393/2016г., за да се произнесе, съобрази:

Д. Й. Й. чрез процесуалния представител адв. Т.К. от Бургаската адвокатска колегия е обжалвала въззивното решение на Бургаския окръжен съд № VІ-89 от 14.10.2015г. по гр.д. № 1059/2015г. по извършване на делбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна в законоустановения едномесечен срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата М. Б. П. чрез процесуалния пълномощник адв. Р.С. е подала отговор, в който изразява становище че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като поставеният от касаторката правен въпрос би имал значение за нова редакция на закона, а не е свързан с точното му прилагане.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на Бургаския районен съд № 515 от 25.03.2015г. по гр.д.№ 7888 /2010г. , с което е извършена делба между Д. Й. Й. и М. Б. П. на съсобствения им недвижим имот: апартамент в гр. Б., [улица], ет.2, с идентификатор 07079.618.87.1.3 по КККР на [населено място], ведно с прилежащото избено помещение и идеалните части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, чрез изнасяне на неподаляемия делбен имот на публична продан.
В. съд е приел, че възлагателната претенция на Д. Й. Й. не може да бъде уважена, защото не е налице изискването на чл. 349 ал.2 ГПК да е живяла в жилището към момента на смъртта на наследодателя. Приел е също така, че по делото няма доказателства, обосноваващи извод, че към датата на откриване на наследството тя е страдала от заболяване и поради необходимостта от лечение е била възпрепятствана да живее с наследодателя.
При тези мотиви на въззивния съд правният въпрос : когато страната не е живяла в жилището, предмет на делбата не поради нежелание от нейна страна, а поради невъзможност и значителни затруднения на здравословното й състояние , предвид лечението й, което й е било възложено, не следва ли да й се възлага процесния имот след като няма друго жилище, а другата съделителка се е установила да живее трайно в чужбина, не е обуславящ за делото не е обуславящ за делото, защото съдът е приел за недоказани твърденията на съделителката, че не е живяла в жилището на наследодателя по обективни причини. При изследване на предпоставките, които следва да са налице за уважаване на възлагателна претенция по чл. 344 ал.2 ГПК, ВКС се е произнесъл с ТР 1/2004г. на ОСГК, с което е прието, че условието на закона съделителят да е живял в неподеляемото жилище предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение и с това тълкуване въззивният съд се е съобразил.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № VІ-89 от 14.10.2015г. по гр.д. № 1059/2015г. по извършване на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top