О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр. София, 15.04.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1297 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 4.12.2015 год. по гр. д. № 121/2015 год. Монтанският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 17.03.2015 год. по гр. д. № 70244/2014 год. на Монтанския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от Ц. М. Г., Л. М. Г., Н. А. Н. и М. А. Л. против [община] иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собствеността на поземлен имот с идентификатор 48489.14.3 с площ от 301 кв. м., при посочените граници и вместо това постановил друго, с което признал по отношение на общината, че ищците, като наследници на А. Н. Т., починал през 1990 год., са собственици на този имот и им присъдил направените по делото разноски.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от [община], чрез пълномощника й адв. Й. А., с оплаквания за неговата недопустимост с оглед произнасяне на въззивния съд по непредявен иск за собствеността на имота към настоящия момент, вместо по предявения такъв по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, евентуално за неправилност поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че релевантен за извода на съда е въпроса за процесуалната допустимост на иска за собственост към настоящия момент с оглед съществуването на специален ред за защита на правото на ищците с иск по чл. 53, ал. 2, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, обусловен от записването на имота по кадастралната карта и кадастралните регистри на името на [община]. В този смисъл са били и твърденията на ищците в исковата им молба и уточненията към нея, което обосновава извод за предявяването на иск за грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, а не иск за собствеността на имота към настоящия момент, по който съдът се е произнесъл и го е уважил. Касаторът се позовава на решения на ВКС № № 81 от 8.03.11 год. по гр. д. № 437/10 год. І г.о., № 194 от 14.07.11 год. по гр. д. № 1101/10 год. І г. о. и № 784 от 11.07.11 год. по гр. д. № 985/09 год. І г. о., в които е изяснена разликата между иска по чл. 124, ал. 1 ГПК и този по чл. 53, ал. 2 /редакция преди изм. с ДВ бр. 49/2014 год./, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Касаторът се позовава и на служебното задължение на касационния съд да допусне касационното обжалване на въззивното решение с оглед проверка на неговата валидност и допустимост, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
От ответниците по касационната жалба писмен отговор е постъпил от Ц. Г., чрез пълномощника му адв. Г. Ц., с доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ищците установителен иск за собственост на един от имотите, предмет на спора, а именно този с идентификатор 48489.14.3, въззивният съд, проследявайки регулационните изменения относно имота, собственост на наследодателя на ищците, вкл. и след отмяна на отчуждаването на имот пл. № 123 с площ от 630 кв. м. и попълването на кадастралния план с нов имот пл. № 5819 в кв. 249 приел, че спорният имот представлява част от него, записан на името на наследодателя на ищците. Въз основа на фактите, установени с приетото заключение на техническата експертиза, приел иска за собственост за основателен. Съдът изложил съображения за неоснователността на поддържания от ответната община довод за недопустимост на предявения иск, тъй като се касаело за защита на право на собственост към минал момент – одобряването на кадастралната карта, в която спорният имот е записан на името на общината, като приел, че искът е за собствеността на имота към настоящия момент.
Този довод се поддържа от [община] и в касационната й жалба, обосновавайки такъв за недопустимост на предявения иск, респ. недопустимост на обжалваното въззивно решение. Въпросът за правната квалификация на иска не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика, относима към изясняване на разликата в момента, към който се претендира принадлежността на вещното право при исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и този по чл. 53, ал. 2 /предходна редакция/ ЗКИР, тъй като както е посочено и в първото от цитираните решения, правното основание на иска се определя от съда с оглед релевираните факти и петитума на исковата молба. Въз основа на твърденията на ищците, че са собственици на спорните имоти, нанесени в действащата кадастрална карта, по наследство от техния наследодател, собственик на предишния имот пл. № 5819, и искането да се признае по отношение на общината на това обстоятелство, сочи на определяне на правната квалификация на иска за собственост към настоящия момент, предявен на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, а записването им на името на общината обосновава правния интерес от предявяването на този иск срещу нея. Липсва основание за допускане на касационно обжалване както поради вероятна недопустимост на въззивното решение, така и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поставеният в изложението въпрос за недопустимост на установителния иск за собственост при допусната грешка или непълнота в кадастралната карта не е относим към изхода на спора, а и е намерил разрешение в обратен смисъл в ТР № 8 от 23.02.2016 год. по т. д. № 8/2014 год. на ОСГК на ВКС, т. 4 и т. 5. С оглед този изход касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски за настоящето производство в размер на 300 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие.
По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 4.12.2015 год. по гр. д. № 121/2015 год. на Монтанския окръжен съд.
Осъжда [община] да заплати на Ц. М. Г. от [населено място], [улица] направените в касационното производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: