O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 16.03.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 174 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 7768/15.12.2011 година на Г. Ф. Г. от [населено място], заявена чрез служебно назначения процесуалния представител – адв.С. Д. –АК П. срещу Решение Nо 490 от 04. 11. 2011 година по гр. възз.д. Nо 529/2011година на ОС-Пазарджик по допускане на делбата на недвижими и движими вещи, придобити от страните в режим на съпружеска имуществена общност.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил решението на първата инстанция по допускане делбата между страните по делото, бивши съпрузи на три недвижими имота и множество движими вещи при равни права, както и постановеното по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК решение , с което е посочено къде се намират движимите вещи.
С касационната жалба се поддържа , че решението е недопустимо , респ. неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на материалния и процесуален закон при допускане делбата на неточно индивидуализирани недвижими имоти и движими вещи. основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
С изложение по делото , допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа , с довод , че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материално-правни въпроси- следва ли да има пълна индивидуализация и яснота относно допуснатите до делба недвижими имоти и следва ли да има пълна идентичност на индивидуализацията на претендираните и допуснати до делба недвижими имоти и поддържана теза, че ако е налице разминаване в индивидуализацията , съдът постановява недопустимо решение.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа с довод , че е налице произнасяне по въпроси , довели до неправилно и недопустимост на въззивното решение , а именно: следва ли въззивния съд да се произнесе по всички направени във въззивната жалба оспорвания и възражения, изпълнявайки разпоредбата на чл. 235 ГПК, възможно ли е съдът да се произнася по неконкретни искания и да уважи иск за допускане на делба на неконкретизирани и неустановени точно имоти; кога следва да се приеме , че има искане за допълване на съдебното решение, трябва ли то да бъда направено изрично от страната , която го е заявила или може да се изведе по тълкувателен път, когато е посочено като порок на обжалваното пъровинстанционно решение от противната страна , която е в противоречие с разясненията на ТР 1/ 2000 год. на ОСГК на ВКС и е налице основания за допускане на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация Г. М. М..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 5000 лв. при данните за цената на спорните недвижими имот и движими вещи.
Настоящият състав намира , че е касационното обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Относно изведения въпрос следва ли да има пълна индивидуализация и яснота относно допуснатите до делба недвижими имоти и следва ли да има пълна идентичност на индивидуализацията на претендираните и допуснати до делба недвижими имоти, с изложението към касационната жалба не се сочи задължителна съдебна практика, която не е съобразена при постановяване на въззивното решение.Сам по себе си поставеният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК може да обуслови допустимостта на касационното обжалване само ако е посочено , произнесената от въззивния съд теза в противоречие с коя задължителна или незадължителна съдебна практика е постановено, ако се поддържа основание за допустимост по чл. 280 ал1 т.1 и т.2 ГПК, или- ако се иска допускане на обжалването по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , са изложени обосновани мотиви за необходимостта от произнасянето на ВКС.
За да се постигне исканата селекция за касационно обжалване, касаторът и защитата му следва да посочат правен проблем в рамката на разрешените такива в предмета на спора , като се аргументира с доводи или съответно приложена съдебна практика, кое тълкуване на законовите разпоредби от стана на въззивния съд в обжалваното решение са в противоречие със задължителната съдебна практика- изрично посочена / ПП ВС, ТР на ОСГК, решения по чл. 290 ГПК/ ; или кой от въпросите се разрешава противоречиво от съдилищата , илюстрирано със съответните примери и приложени решения в противния на въззивното решение смисъл; или се обоснове теза за принципното значение на даден въпрос/ изрично произнесен от въззивния съд и обусловил изхода на спора по делото / за еднаквото и точно приложение на закона и развитие на правото.При липсата на поставен въпрос по начина, указан от законодателя, касационното обжалване не може да бъде допуснато
След като защитата на жалбоподателят само сочи въпроса , но не и на кая задължителна съдебна практика противоречи, то не може да се приеме , че е налице поддържаното основание за селекция по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Относно процесуалните въпроси – следва ли въззивния съд да се произнесе по всички направени във въззивната жалба оспорвания и възражения, изпълнявайки разпоредбата на чл. 235 ГПК, възможно ли е съдът да се произнася по неконкретни искания и да уважи иск за допускане на делба на неконкретизирани и неустановени точно имоти; кога следва да се приеме , че има искане за допълване на съдебното решение, трябва ли то да бъда направено изрично от страната , която го е заявила или може да се изведе по тълкувателен път, когато е посочено като порок на обжалваното пъровинстанционно решение от противната страна,не може да бъде констатирано противоречие с разясненията на ТР 1/ 2000 год. на ОСГК на ВКС.
Второинстанционният съд , изхождайки от същността си на въззивна инстанция , дължи произнасяне с решението си в рамката на очертания от твърденията на ищеца и възраженията на ответника, предмет на спора, в пределите на обжалването.Принципният положителен отговор на въпроса следва ли въззивния съд да се произнесе по всички направени във въззивната жалба оспорвания и възражения при постановяване на решението си , израз на задължителната съдебна практика – ТР 1/2000 годи на ОСГК на ВКС, не може да обоснове допустимостта на касационното обжалване, тъй като доколкото тези процесуални задължение не са съблюдавани , то по своята същност се касае до въведени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Формулираните въпроси за възможността съдът да се произнася по неконкретни искания и да уважи иск за допускане на делба на неконкретизирани и неустановени точно имоти; кога следва да се приеме , че има искане за допълване на съдебното решение, трябва ли то да бъда направено изрично от страната , която го е заявила или може да се изведе по тълкувателен път, когато е посочено като порок на обжалваното пъровинстанционно решение от противната страна изисква отговор на база на дефинирани , а не предполагаеми факти по които въпроси , касационния съд би дължал произнасяне само ако касационното обжалване е допуснато.Отделно от това , поставените въпроси не са предмет на произнасяне с посочената задължителна практика и не могат да обосноват извод за противоречие.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по вх.Nо 7768/15.12.2011год. на Г. Ф. Г. от [населено място], заявена чрез служебно назначения процесуалния представител – адв.С. Д. –АК П. срещу Решение Nо 490 от 04. 11. 2011 година по гр. възз.д. Nо 529/2011 год. на ОС-Пазарджик по допускане на делбата на недвижими и движими вещи, придобити от страните в режим на съпружеска имуществена общност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ;
ЧЛЕНОВЕ :