6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
С., 19.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3010/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. А. А. – от [населено място] срещу Решение № 645 от 29.03.2013 г. по гр.д. № 4188/ 2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение №2269 от 01.04.2012 г. по гр.д. № 1877/ 2011 г. на СГС, с което искът й по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу ЗАД [фирма] – [населено място] е отхвърлен за разликата над 56 000 лв. до предявения размер 159 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от причинени й увреждания в резултат на ПТП на 27.01.2010 г. в [населено място] по вина на М. С. Р. при управление на л.а.”Ауди” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответника, с оплакване за неправилност. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, с която искът по чл. 226 ал. 1 КЗ е уважен срещу първия ответник за 56 000 лв., с оглед на който изход на делото искът по чл. 45 ЗЗД, предявен като евентуален срещу втория ответник – деликвента, е оставен без разглеждане.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи разрешения правен въпрос: 1. Дали размерът на обезщетението следва да се увеличи поради претърпените огромни болки и страдания и многобройните причинени травми, подробно описани в СМЕ – общо 18 травми, като тя и за в бъдеще за период не по-малък от 5 години ще има страдания, и по делото са установени понесените страдания – не е могла да напуска леглото повече от 2 месеца и се е нуждаела от чужда помощ и проходилка в продължение на още 4 месеца, като особено тежко за здравето й е отстраняването на далака – орган с особена важност за имунната система. Жалбоподателката иска да се присъди претендирания размер обезщетение, тъй като й предстоят нови операции за изваждане на поставените й метални тела и има опасност да настъпят промени от артрозен характер – неизбежни са нови болки и страдания, което изисква обезщетението да се увеличи, тъй като последващите интервенции са наложителни. 2. По въпроса за съпричиняването жалбоподателката сочи, че не всяко небрежно отношение на едно лице към собственото му здраве и живот съставлява съпричинаване, а само това поведение, което е в пряка връзка с престъпния резултат, настъпил поради пренебрежителното отношение на лицето – следва да се установи, че ако не беше това поведение на лицето, вредоносният резултат нямаше да настъпи или нямаше да е в такава степен, и втората хипотеза на съпричиняване – когато лицето участва в деянието, от което са настъпили опасните за него последици. Жалбоподателката поддържа, че липсата на предпазен колан по никакъв начин не е причина и не е довело до вредоносния резултат, в която връзка обсъжда СМЕ за травмите, които би получила, ако имаше предпазен колан и сочи, че тежестта на доказване факта, че липсата на предпазен колан е довела до настъпилите увреждания, е в тежест на ответниците, които не са доказали, че ако имаше колан, травмите нямаше да настъпят, че непоставянето на колана е част от състава на противоправното поведение на шофьора, че коланът е бил изправен, че ищцата не е пожелала да го постави, поради което неоснователно се позовават на съпричиняване. Жалбоподателката изразява несъгласие с извода, че е налице съпричиняване затова, че е знаела, че шофьора Р. е пияна и сама ищцата е пожелала да се качи в колата, като няма доказателства Р. да е предложила ищцата да ползва такси, а ищцата да е настояла да се качи в колата, а знанието или не, че водачът е употребил алкохол, не е част от състава на противоправното поведение на шофьора, нито е в пряка причинна връзка с престъпния резултат. Жалбаподателката поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД в противоречие с ППлВС №4/23.12.1968 г., като не е взел предвид обстоятелствата, които обуславят претърпените от нея вреди, не е посочил тези обстоятелства и значението им за определяне размера на обезщетението.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] – [населено място] – ответник по иска по чл. 226 ал. 1 КЗ по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че жалбоподателката не е посочила правния въпрос от значение за изхода на делото, нито кое от основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК поддържа, че е налице, а възраженията й са за неправилност на решението. Поддържа, че съдът е приложил чл. 52 ЗЗД при съобразяване със съдебната практика, като съобразяването на критериите, посочени в ППлВС№4/2.12.1968 г., е фактически въпрос, а въпросът за степента на съпричиняването касае правилността на решението. Ответницата по касационната жалба М. С. Р. – от [населено място] – ответник по евентуалния иск по чл. 45 ЗЗД не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и изменено първоинстанционно решение, с което е разгледан осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед данните по делото следва да се приеме, че изведените от жалбоподателката материалноправни въпроси са обусловили съдържанието на решението относно това кои са предпоставките за уважаване на иска по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу първия ответник, в какъв размер следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД и има ли съпричиняване на ищцата, които въпроси са релевантни за делото, тъй като от тях зависи изходът му. Решението, като необжалвано от ответника ЗАД [фирма] – [населено място], е влязло в сила относно това, че са налице условията на закона за ангажиране отговорността му по иска по чл. 226 ал. 1 КЗ за причинените на ищцата неимуществени вреди, поради което е оставен без разглеждане евентуалният иск по чл. 45 ЗЗД срещу втория ответник – деликвента, затова сега предмет на обсъждане е касационната жалба срещу въззивното решение в частта относно размера на обезщетението и въпроса има ли съпричиняване от ищцата.
Въззивният съд с оглед установените от медицинската експертиза травматични увреждания на ищцата, подробно описани, множеството претърпени операции, търпените болки и страдания, интензитета и продължителността им, тези, които ще търпи и в бъдеще, отразяването на извадения далак на имунната й система, сегашното й състояние и остатъчните явления в организма й следствие уврежданията, необходимостта от провеждане на периодично лечение с лекарства, физиотерапия и процедури, и признатата й с експертно решение на ТЕЛК трайно намалена трудоспособност, е определил обезщетение за неимуществени вреди 80 000 лв. По съображения, че ищцата, която не е ползвала предпазен колан и се е съгласила да пътува в МПС, управлявано от водач, употребил алкохол, като от автотехническата експертиза е установено, че водачът е управлявал автомобила със скорост около 106 км./ч. – много по-висока от максимално разрешената за конкретния пътен участък, като пътуващите в колата са получили различни по вид травми, и най-тежки са тези на ищцата, която е пътувала на задната седалка без предпазен колан, като последният нямало да може да предотврати първоначалните увреждания следствие страничния удар в стълба, но останалите увреждания биха настъпили определено в по-лека форма, а по-леките биха били избегнати напълно, съдът е определи съпричиняване на ищцата 30%.
По въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като съблюдавайки трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението, и като е обсъдил събраните доказателства, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди 80 000 лв., съобразно критерия за справедливост и въз основа конкретните обстоятелства по делото – характера и степента на уврежданията, проведеното лечение, периода, през който е търпяла болки и страдания и интензивността им, затруднения в обичайния начин на живот през посочения период, сегашното й състояние – с което не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост. Определеното обезщетение за неимуществени вреди 80 000 лв. не е в противоречие със съдебната практика за определяне на застрахователно обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и този размер на обезщетението не е несправедливо занижен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД.
Въпросът за съпричиняването по чл. 51 ал. 2 ЗЗД не решен в противоречие със съдебната практика по приложението на посочената разпоредба. Тази практика е в смисъл, че за да е налице принос на пострадалия, е необходимо не само извършените от него действия или въздържането от такива действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в автомобила, без да ползва предпазен колан, не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, като трябва да са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако пострадалият беше ползвал предпазен колан. Принос за настъпване на увреждането ще е налице когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване – ответниците по делото. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции Р.№206/ 12.03.2010 г. по т.д.№ 35/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Р.№98 от 24.06. 2013 г. по т.д. № 596/2012 г., ІІ т.о.; Р.№154/31.10. 2011 г. по т.д. № 977/ 2010 г. на ІІ т.о.; Р.№151/12.11.2012 г. по т.д.№ 1140/2011 г. на ІІ т.о.; Р.№169/02.10.2013 г. по т.д. №1643/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.; Р. по т.д.№1117/2009 г. на ІІ т.о.
При съблюдаване на посочената съдебна практика въззивният съд, за да направи извода за съпричиняване от страна на ищцата, е изложил съображения за установената по делото причинна връзка между неизпълнение на задължението, като пътник на задната седалка в автомобила да ползва предпазния колан, с какъвто автомобилът е оборудван, и настъпването на вредите, причинени от сблъсъка в стълба, като е установено от експертизата, че е нямало да могат да се предотвратят първоначалните увреждания следствие на страничния удар на автомобила в стълба, но останалите увреждания биха били настъпили определено в по-лека форма, а по-леките от тях биха били избегнати напълно, ако ищцата беше ползвала колана. За да приложи разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД съдът е съобразил обстоятелствата, имащи значение за настъпване на вредоносния резултат, доказани по делото, които подробно е обсъдил и при категорични доказателства, че вредите не биха настъпили в този размер, ако ищцата е ползвала предпазния колан, допустимо съдът е намалил обезщетението за вреди поради съпричиняване на ищцата, неползвала предпазен колан.
Не е решен в противоречие със съдебната практика въпросът за съпричиняването от пострадалата, която се качва в автомобил, управляван от лице, употребило алкохол, което обстоятелство е известно на ищцата, безспорно доказано по делото. Съдебната практика приема, че когато пострадалият се качи в автомобил с водач, за когото знае, че е употребил алкохол, поема риска да бъде увреден от деликвента поради употребата на алкохол, поемането на риска, при който ищцата може да предположи или да допусне да бъде увредена от деликвента поради употребата му на алкохол, представлява особен случай на съпричиняване. Рискът е изводим от състоянието на деликвента, когато при управление на МПС след употреба на алкохол, може да се допусне или предположи, че той ще причини увреждането. Поемането на риска е вид и форма на причиняването като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързва и с последиците, предвидени в чл. 51 ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е постановеното на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции Р.№98/08.07.2010 г. по т.д.№ 942/2009 г. на ВКС, І т.о. В случая застрахователят е доказал знание у ищцата за употребения от водачката алкохол, въпреки което ищцата се е съгласила да се качи в колата, с това сама се е поставила в рискова ситуация – твърдяното съпричиняване на ищцата ответникът е доказал.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 645 от 29.03.2013 г. по гр.д. № 4188/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: