О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр. София, 02.05.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 129/2012 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Л. К. П. от [населено място] против въззивното определение от 27.10.2011 год. по ч. гр. д. № 1004/2011 год. на Благоевградския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 11.04.2011 год. по гр. д. № 890/1998 год. на Благоевградския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради оттегляне на иска.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с твърдение, че въззивният съд е следвало да се произнесе по въпроса за наличието на основанията за възобновяване на производството, а не по този за наличие на оттегляне на исковата молба, воля за което жалбоподателката отрича да е изразявала по делото. Иска се отмяна на обжалваното въззивно определение.
Ответникът по частната жалба В. С. В. оспорва същата по съображенията в представения писмен отговор. Останалите не са взели становище по нея.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото по предявения иск за делба, въззивният съд приел, че изявление за оттеглянето на предявения иск е направено както от процесуалния представител на жалбоподателката в с. з. на 2.02.2011 год., в нейно присъствие, така и от последната в представено по делото писмено изявление. Приел, че те са обусловили и прекратяването на производството, като последица от предприетото процесуално действие на ищците.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че произнасянето на въззивния съд касае въпроса за възможността страната – съделител, заявила становище, че не поддържа иска, предявен от нейния наследодател, да има правен интерес от разглеждането му и произнасянето от съда с акт по същество на спора.
Поставеният въпрос касае произнасяне по същество на спора за тълкуване на процесуалните действия на жалбоподателката, квалифицирани от въззивният съд като оттегляне на иска. В настоящето производство по допускане на касационното обжалване той не може да бъде обсъждан, тъй като то има за предмет обсъждане наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдът приел, че е десезиран от предявения иск за делба, поради което и прекратил производството по делото. Позовал се е на изявленията на жалбоподателката, лично и чрез пълномощника й, както и на тези на другите страни по делото. Поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос за възможността делбеното производство да бъде прекратено в случай на десезиране на съда чрез неподдържане на исковата молба, респ. оттеглянето й при наличие на съгласието на ответника, не е предмет на обсъждане от въззивният съд, поради което не е обусловил извода му за прекратяване на производството. Дори и да се приеме обратното, с оглед на това, че прекратяването на производство е обусловено от имплицитно съдържащия се положителен отговор на този въпрос, то същият е разрешен в съответствие с разпоредбата на чл. 232 ГПК и утвърдената съдебна практика. За обосноваване на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са изложени съображения за необходимост от разкриване на точния смисъл на сочената правна норма чрез тълкуване, налагащо се от неточно прилагане, или такива за наложителност от изменение на неправилна според жалбоподателката съдебна практика, съобразно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Така, както е формулиран от жалбоподателката процесуалноправният въпрос, не сочи на обосноваване на необходимост за тълкуване на разпоредбата на закона, а доводите касаят оплакване за неправилност на изводите на съда, които не могат да се обсъждат в настоящето производство.
Поради това поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение не е налице, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1928 от 27.10.2011 год. по ч. гр. д. № 1004/2011 год. на Благоевградския окръжен съд, по подадената от Л. К. П. от [населено място] частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: