О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 20.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков т.д. №2093/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на Д. Д. С., с която се иска да бъде изменено определение №109/20.02.2019г., постановено по настоящото дело в частта му относно направените и претендирани от молителката разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с касационната жалба на „Л. пиво” АД като се иска присъждане на сумата 2 500лв. В молбата се излагат съображения, че не е налице законово изискване списъкът за разноските и доказателствата за извършването им да бъдат представени в срока за отговор на касационната жалба, както и че от представените доказателства се установява, че Д. С. е заплатила претендираното адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е представен писмен отговор от касатора „Л. пиво” АД.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите на страните, приема следното:
С определението №109/20.02.2019г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение №35/04.01.2018г. по в.т.д.№3744/2017г. на САС. К. състав не е уважил искането на ответницата по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция като е приел, че от съдържанието на т.н. приходен касов ордер не може да се установи по несъмнен начин, че сумата 2 500лв. е заплатена от С. във връзка с изготвянето на отговор на касационната жалба по настоящото дело, тъй като отразеното основание в приходния касов ордер – „договор да правна помощ и съдействие от 17.07.2018г.”, не изключва възможността между страните да има и други договори от същата дата.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за изменение на определението от 27.03.2019г. в частта за разноските по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Целта на производството по чл.248 ГПК е да се поправят грешките и пропуските на съда при разпределяне на отговорността на страните за разноски в случаите, когато разноските са изчислени неправилно или съдът е пропуснал изобщо да се произнесе относно дължимостта им. Ако в решението или в определението, с което е сложен край на делото пред съответната инстанция, съдът е формирал извод, че не се дължат разноски и че не е доказано реалното им извършване, въпросите дали разноските са дължими и доказани не могат да бъдат повдигани повторно по реда на чл.248 ГПК.
Независимо от горното следва да се отбележи, че констатацията в определението по чл.288 ГПК, че списъкът за разноските и доказателствата за извършването им е представен след срока по чл.287, ал.1 ГПК, не е обусловила извода на съда за недължимост на разноските. Както бе посочено по-горе касационният състав е приел, че ответницата по касация не е доказала по несъмнен начин извършването на разноските по конкретното дело. Когато в договора за правна помощ и съдействие плащането на адвокатското възнаграждение е отложено във времето, в последващия платежен документ следва да бъде конкретизиран договора във връзка, с който е направено плащането, респ. да бъде посочен номера на делото във връзка, с което е сключен договора за правна помощ. Отразяването в т.н. „приходен касов ордер”, имащ характер на разписка, че сумата е получена във връзка с договор за правна помощ от 17.07.2018г. е индиция, че заплащането е направено във връзка със правната защита по настоящото дело, но не установява това обстоятелство по несъмнен начин (при условията на пълно доказване) с оглед възможността между клиент и адвокат да бъдат сключени повече от един договор за правна помощ на една и съща дата.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Д. С. по чл.248 ГПК за изменение на определение №109/20.02.2019г., постановено по т.д.№2093/2018г. по описа на ВКС, ТК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: