1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
С., 21.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1093/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК
С решение от 18.07.2997 г. по гр.д.-№ 4623/ 205 г. на С. районен съд, 31 състав, оставено в сила с решение от 3.05.2010 г. по гр.д.№ 1522/ 2008 г. на С. градски съд ответникът Л. Й. Г. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на ищеца С. Н. В. терен от около 500 кв.м., попадащ в парцел ХІV-304 в кв.2 по плана на в.з.” Иваняне”, С..
Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон досежно изводите на съда, че ищецът е собственик на имота, че е имал право да му се възстанови от поземлената комисия по реда на ЗСПЗЗ и че самият ответник няма права върху същия имот с оглед приложението на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и незачитането на факта, че имотът е законно застроен със вилна сграда.
Относно допустимостта на касационното обжалване касаторът се позовава на трите основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Формулират се следните материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд:
1.Следва ли при преценка допустимостта на иска по чл.108 ЗС съдът да се произнесе и по повдигнат спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ,
2.Следва ли да се ревандикира незастроена до 1.03.1991 г. възстановена земеделска земя, която е включена в строителните граници на населеното място и е прехвърлена на трето лице,
3.Може ли да се присъжда владение на реална част от парцел, определена като терен от “около 500 кв.м.”
4 Допустимо ли е присъждане на такава реална част с оглед невъзможността от остатъка да се образува самостоятелен парцел
5.Допустимо ли е поземлената комисия да възстанови имот без да извърши надлежна проверка на място и да изпълни процедурата по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ
6.Какъв е статутът на сградата, която е законно построена, но част от нея попада върху възстановения имот,
7.Може ли ответникът да се позове на давностно владение като добросъвестен владелец с присъединяване владението на своите праводатели ?
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна, както и поради отсъствието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът е притежавал имот- нива от 3731 кв.м. в м. “Коило”, землището на в.з.”Иваняне”, която е заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като имотът е включен в регулация и от него са образувани парцели за индивидуално вилно застрояване, които са и частично застроени, по реда на чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ е определена застроената част от имота, а остатъкът от 1719 кв.м. е възстановена в стари реални граници. Не е спорно, че част от възстановения имот се заема от ответника, който е построил в него вилна сграда. Тази част от имота е била продадена през 1958 г. от ТКЗС на К. С. Н. и Д. К. Н., чийто правоприемник се явява ответникът, който го закупил през 2000 г. Сградата е построена през 2004 г. съгласно разрешение за строеж № 242/ 29.09.2004 г. и не е съобразена като съществуваща към момента на издаване на заповедта по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ.
С оглед на горните обстоятелства въззивният съд приел, че в случая е налице хипотезата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, поради което имотът правилно е възстановен на ищеца, а от друга страна приобретателят /ответникът/ не би могъл да се позовава и на придобивна давност.
Въпросите, които се поставят от касатора са свързани с приложената от съда норма на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, поради което са определящи за изхода на спора и затова следва да се приеме, че първата предпоставка при проверка на допустимостта на касационното обжалване е налице.
От представеното изложение обаче и цитираните решения от задължителната и текуща практика на ВКС не може да се направи извод, че въззивното решение им противоречи, или че произнасянето от ВКС по жалбата и поставените въпроси отговаря на критериите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което би дало основание за допускане на жалбата до разглеждане.
Преди всичко следва да се посочи че първият въпрос няма връзка с предмета на проверка, тъй като по делото не е следвало да се решава спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за собствеността на имота към минал момент- образуването на ТКЗС, доколкото ответникът не противопоставя такива права, а се позовава на последващо придобиване на имота. Обстоятелството, че ответникът е оспорвал правата на ищеца за възстановяване на имота, включително и това, че ищецът не е доказал собствеността си към момента на образуване на ТКЗС, не сочи да е бил разгледан иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като касаторът не заявява собствени права върху имота към същия момент. Освен това възивният съд е приел оспорването за недоказано, така че на практика той е провел и косвен съдебен контрол на решението на поземлената комисия. В резултат на тази проверка съдът е приел, че ищецът е имал право да иска възстановяване на имота, като изводите в тази насока са направени въз основа на представените по делото доказателства, а не сочат на противоречива разрешаван правен въпрос, за да дадат основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос акцентира върху това, че ответникът е трето лице, придобило имота от ТКЗС въз основа на валидна правна сделка, като се твърди противоречие с ТР № 2/ 96 г. В случая касаторът не отчита, че цитираното тълкувателно решение е прието при друга редакция на закона и преди въвеждането на нормата на чл.10, ал.13 и затова дадените там разрешения относно правата на третите лица са неприложими. С разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ възникналата колизия на права се решава в полза на първоначалните собственици, като придобивното основание на лицата, закупили имота от ТКЗС и на последващите приобретатели не е нито нищожно, нито те са недобросъвестни, но по силата на закона отпада вещно- прехвърлителното му действие. Практиката по приложението на тази разпоредба е обобщена в т.2 на ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС и е съобразена от въззивния съд, поради което и по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросите дали имотът е бил застроен и кога са фактически и по тях съдът е извел изводите си въз основа на доказателствата по делото, поради което не се касае за противоречиво разрешаване на правен въпрос, а за преценка на обосноваността на съдебното решение, излизаща извън предмета на проверката по чл.288 ГПК.
Въпроси 3 и 4 поставят проблема може ли да се възстанови реална част от парцел, при положение, че от остатъка не може да се обособи друг самостоятелен парцел. Начинът на възстановяване върху имоти, включени в регулация, е указан в чл. 11 от ППЗСПЗ, като в ал.2, т.1 е уредена хипотезата на възстановяване в границите на незастроени парцели и се допуска възможността да се възстановят реални части от тях. В ЗСПЗЗ не се поставят изисквания като тези в ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. от имота да може да се образува самостоятелен парцел. Нормата на чл.11 ППЗСПЗЗ е ясна и не поражда съмнения при приложението й, като касаторът не сочи по нея да има и противоречива съдебна практика, поради което и по въпроси 3 и 4 не следва да се допуска касационно обжалване.
Въпрос № 5 е зададен некоректно, тъй като видно от представената по делото заповед № РД-50-64 от 22.04.2004 г. на Кмета на район “Б.” , издадена въз основа на решение на техническата служба на общината, процедурата по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ е била проведена, а въз основа на резултатите от нея е взето и решение от поземлената комисия за възстановяване на незастроените части от имота.
Въпрос 6 за статута на сградата е неотносим към настоящия спор, тъй като тя не е предмет на ревандикационната претенция.
Последният въпрос е свързан с възражението за давност, направено от ответника, което съдът не е уважил предвид разпоредбите на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, но и по него не се представят доказателства за наличие на противоречива съдебна практика или противоречие с практиката на ВКС. Представеното р. № 148 от 28.10.2008 г. по гр.д.№ 3131/ 2007 г. на ВКС, ІІІ г. е постановено при друга фактическа обстановка, като прехвърленият имот не е придобит от ТКЗС и не е налице хипотезата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ. Не се обосновава необходимост от произнасяна на ВКС и с оглед критериите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Следва да се посочи, че правните изводи на съда са направени на базата на приетата фактическа обстановка, че имотът е бил незастроен и че сградата е построена след неговото възстановяване в полза на ищеца. Несъгласието на касатора с тези изводи не е основание за допускане на касационно обжалване, а оплакване за неправилност на решението, което не може да се разглежда на този етап от производството.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 3.05.2010 г. по гр.д.№ 1522/ 2008 г. на С. градски съд, ІV-г г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: