3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№170
гр. София,21.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 120 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1803 от 08.09.2016г. по в.т.д. № 135/2016г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение от 30.07.2015г. по гр.д. № 5713/2013г. на Софийски градски съд. С него са отхвърлени предявените от касатора осъдителни искове на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) ТЗ срещу ЗК [фирма] за сумата от 41 072,43 лева застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, по застрахователна полица по имуществена застраховка „Каско” № 12001170086 от 21.03.2012г. във връзка със застрахователно събитие настъпило на 17.09.2012г. и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2 211,05 лв. мораторна лихва върху сумата за обезщетение за периода от 29.09.2012г. до датата на предявяване на исковата молба -23.04.2013г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена. Изразено е несъгласие със становището на въззивния съд, че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение от страна на застрахования на задължението да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреда, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Заявява, че деянието има характер на неочаквано и обективно невъзможно за предотвратяване събитие от страна на потърпевшата водачка, осъществено извън нейната воля. Липсва причинна връзка между поведението й като държател на застрахования автомобил и настъпването на застрахователното събитие „кражба”. Счита, че автомобилът не е оставян без надзор. Изразява становище, че оставянето като действие и намерение следва да се разбира като осъзнат волеви акт на раздяла, оставяне на веща без пряк контрол, видимост и възможност за непосредственото й опазване. Претендира сторените в процеса разноски.
Ответната страна в спора, ЗК [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване и претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По делото не се спори, че е налице валидно застрахователно правоотношение между страните, кражба на застрахования автомобил и неплащане на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя. Съгласно т.6.4,б ”г” от ОУ към полицата, в случай на риск от кражба или грабеж, застрахователят не изплаща обезщетение, ако „застрахованото МПС е оставено незаключено, незатворено, с ключ на стартера…, както и с ключове и дистанционно за С., оставени вътре”. Решаващият въззивен състав е приел, че е налице неизпълнение на задълженията по т.6.4,б ”г” и „е” от ОУ, тъй като ползващият автомобила го е оставил за времеви период поне от десет минути с ключ в стартера, работещ двигател и отворена шофьорска врата, макар и на обозначен и ограден паркинг, намирайки се в непосредствена близост до автомобила, но зад него, при багажника му, поради което на основание чл.211, т.2 и чл. 207, ал. 1, предл. 1 от КЗ (отм.) застрахователят не дължи заплащане на обезщетение във връзка с кражбата на автомобила.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението с твърдението, че атакуваното решение съдържа неправилно произнасяне по следните спорни правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: „/1/ Правото на застрахователя по процесния договор за имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение обусловено ли е от наличие на причинно-следствена връзка между поведението на застрахования по конкретното застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователното събитие/вредите?; /2/ Кои точно са факторите, които дават израз на критерия „неизпълнение”, употребен от законодателя в нормата на чл. 211, т. 2 от КЗ? Отношението и волята на застрахованият към настъпването и случването на застрахователното събитие имат ли значение за това неизпълнение?; /3/ При липса на определение на понятието виновно неизпълнение на задължение в Кодекса за застраховането, нито някакви признаци за определението му като вид непредпазливост, то как следва да се дефинира то?; /4/ Обстоятелствата в момента на отнемане владението върху вещта дават ли основание да се приеме наличие на риск от кражба или грабеж?; /5/ „Оставено” ли е застрахованото МПС?”. Счита, че Софийски апелативен съд е постановил решението си в противоречие на: решение № 77/16.07.2015г. по т.д. № 1048/2014г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 49/29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на І ТО на ВКС, решение № 2/20.05.2013г. по т.д. № 1031/2011г. на І ТО на ВКС, решение № 834/29.11.1999г. по гр.д. № 201/1998 на І ГО. на ВКС.
Първите три формулирани въпроса касаят фактическия състав на чл.211, т.2 КЗ, като на тях е даден отговор в представеното решение № 49/29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на І ТО на ВКС, съгласно което приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в ОУ към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Даденото от въззивния съд разрешение е в пълно съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС, тъй като решаващият състав се е позовал на неизпълнение на договорното задължение, изразяващо се в „оставяне на незаключено, незатворено, с ключ на стартера…, при наличие на причинно – следствена връзка между неизпълнението и кражбата, тъй като при липсата на неизпълнение МПС нямаше да може да бъде противозаконно отнето от лицето, което се е качило в автомобил с ключ в стартера, работещ двигател и отворена шофьорска врата и е потеглило. Предвид горното, не са налице релевираните в изложението допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като липсва изменение на закона, съответно на обществените отношения, налагащи друго тълкуване на разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ/отм./. Останалите два въпроса не са обусловили изхода на спора и не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят разноски по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПрП и чл.25а, ал.3 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1803 от 08.09.2016г. по в.т.д. № 135/2016г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.