O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 22.04.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1767 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5915/14.06.2012 год. на [фирма] [населено място], чрез адв. Д. М.- САК срещу въззивно Решение Nо 560 от 27.03.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 2796/2011 година на АС-София.
С посоченото решение , Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК е потвърдил Решение от 15.06.2011 година по гр.д. Nо 3052/2009 год. на Софийския градски съд, в частта , с която е признато за установено по отношение на [фирма] София, че като правоприемник по възлагателно постановление от 11.05.2006 година на обявения в несъстоятелност [фирма], че Р. К. С. е собственик на неурегулиран поземлен имот- нива – имот с пл. Nо *, находящ се в м.”Г.И.” по КП на [населено място] , одобрен през 1959 година, понастоящем УПИ-* , кв. 3, местността „И. з. Г. И.” ул. „П. Н. Б. „Nо 5 целия от 3200 кв.м./ при посочени съседи/ и на основание чл. 108 ЗС , като търговското дружество е осъдено да предаде владението на имота и заплати направените от Р. С. разноски по делото.
Посоченото решение е обезсилено , в частта , по направеното произнасяне по чл. 194 ГПК досежно НА Nо 80/2002 година.
За да потвърди решението по уважения ревандикационен иск, решаващият – въззивен съд е приел, че ищецът Р. С. е доказал пълно и пряко правото си на собственост, позовавайки се на влезлите в сила съдебни решения от 1982 година.. Правоизклюващото възражения на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност не е уважено, след като съдът приема , че не е установено праводателят му [фирма] или държавата да са упражнявали непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт по отношение на спорния имот, с намерение за своене за времето 08.04.1982 година- 08.04.1992 година, към която дата би изтекъл срока на придобивната давност. Прието е , че към момента на преобразуване на ДФ ”Б.” в търговско дружество към 25.11.1993 година не се установява упражняваното право на стопанисване и оперативно управление да било осъществявано по отношение на имот- държавна собственост , което обстоятелство би дало основание да се приеме , че държавната собственост е трансформирана в право на собственост на юридическото лице-търговец, а съставеният А. от 1991 год. не установява правно основание , на което собствеността е станала държавна. Влязото в сила решение по гр.д. N./1980 год. и решение по гр.д. Nо 1902/1982 год. на СРС , с което ищецът е признат за собственик и ответникът- К. п. т. м. С. е осъден да предаде владението на процесния недвижим имот, са прекъснали изтеклия до този момент давностен срок , разпоредбата на чл. 83 ЗС е неприложима и за да се признае , че имотът е станал собственост на последващи владелци, то следва да бъде установено изтичането на нов 10-годишен срок в полза на някое ЮЛ-правоприемник в процеса на преструктурирането му.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Основни доводи за материална незаконосъобразност се поддържа по повод тезата ,че невписаните съдебни решения съгласно отм. П., признали ищеца за собственик на процесния имот са непротивопоставими на търговско дружество [фирма] , тъй като се касае до частен правоприемник на страна , спрямо която се разпростира силата на пресъдено нещо на решенията; неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 347 ГПК / отм./ , поддържа се материално-правна незаконосъобразност относно тълкуване и прилагане разпоредбите на чл.717з ал.1 т.1 във вр. с чл. 717к ал.1 ТЗ относно характера на покупко-продажбата в публичната продан като оригинерен или деривативен способ за придобиване право на собственост.
С изложение към касационната жалба се иска да се допусне обжалване чл. 280 ал. 1 т.1,т.2 и т.3 ГПК с довод , че по процесуално-правния въпроса за правното действие на невписаните съдебни решения за собственост спрямо лица , частни правоприемници на лицето спрямо , което има уважен ревандикационен иск , въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Определение Nо 565 от 30.06.2009 год. по гр.д. Nо 553/2009 год. на ВКС-I г.о.; Решение Nо 992 от 14.11.2008 год. по гр.д. Nо 2653/2007 год. на ВКС-III г.о.;
Искането да се допусне касационно обжалване на посоченото въззивно решение се поддържа и по въпроса тълкуване и прилагане разпоредбите на чл.717з ал.1 т.1 във вр. с чл. 717к ал.1 ТЗ относно характера на покупко-продажбата в публичната продан като оригинерен или деривативен способ за придобиване право на собственост , с довод че въззивният съд е изразил становище, различно от това по Определение Nо 685 от 29.06.2010 год. по гр.д. Nо 553/2010 год. на ВКС – II г.о. и Решение от 24.04.2008 год. по гр.възз.д. Nо 148/2007 г. на ОС-Велико Търново , а и липсва практика за изясняване относно придобиване на имущество в производството по несъстоятелност.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от синдика на [фирма] в несъстоятелност , изразил становище , че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване, както и за уважаване на самата касационна жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, заявеният иск за собственост е с цена над установения праг от 5000 лв. по чл. 280 ал.2 ГПК, поради което касационната жалба е процесуално допустима.
След преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване , настоящият състав на ВКС , намира , че не са налице предпоставките на закона за селекция на основание чл.280 ал.1 т.1 , т.2 или т.3 ГПК.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. а ОСГТК на ВКС , за да е налице основание за допускане на касационно обжалване, то страната касатор следва да е извела/ формулирала/ конкретен правен въпрос, който не само е обусловил крайния правен резултат по спора , но и даденото разрешение по този въпрос е в противоречие със задължителна съдебна практика/ ПП ВС , ТР ОСГК на ВС или ВКС, ТР на ОСГТК на ВКС или на решение по чл. 290 ГПК/, или да се разрешава противоречиво от съдилищата / илюстрирано с посочени и представени влезли в сила съдебни решение / или да се касае до правен проблем ,чието разрешаване от ВКС се налага поради липсата на съдебна практика, погрешна съдебна практика , която следва да бъде преодоляна или изоставена , с цел точното и еднакво приложение на закона и развитие на правото.
Посоченият въпрос за правното действие на невписаните съдебни решения за собственост спрямо лица , частни правоприемници на лицето спрямо , което има уважен ревандикационен иск ,следва да се приеме за обуславящ изхода на спора , но по естеството си е неотносм , туй като не каасае хипотеза на придобиването на правото на собственост от трети лица на самостоятелно основание , а не от юридическо лице- ответник по делото, чиито права на собственост се придобиват по пътя на правоприемството и след като е налице влязло в сила решение спрямо приобретателя, то това решение обвързва и правоприемника.
Дори да се приеме , че въпросът е от естество да предполага становище и на касационния съд, то доколкото страната-касатор се позовава на противоречие с Определение по чл. 288 ГПК на ВКС, следва да се приеме , че не е налице основание за допускане на обжалването, тъй като определенията по чл. 288 ГПК не носят белезите на правораздавателен акт по съществото на правния спор. С Решение Nо 992 от 14.11.2008 год. по гр.д. Nо 2653/2007 год. на ВКС-III г.о. е постановено по реда на чл. 218а б.”а” ГПК отменен и не е от категорията на задължителната съдебна практика. Изразената с това решение теза по приложение на чл. 347 ГПК/ отм./ относно непротивопоставимостта на невписано съдебно решение по чл. 87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот на последващ приобретател, не са аналогични с настоящия случай, тъй като зачетените от въззивния съд влезлите в сила решения са по искове за собственост , с които се признават права, а не се създава ново правно положение с обратно действие.
Вторият поставен правен въпрос за тълкуване и прилагане разпоредбите на чл.717з ал.1 т.1 във вр. с чл. 717к ал.1 ТЗ относно характера на покупко-продажбата в публичната продан като оригинерен или деривативен способ за придобиване право на собственост , с довод че въззивният съд е изразил становище, различно от това по Определение Nо 685 от 29.06.2010 год. по гр.д. Nо 553/2010 год. на ВКС – II г.о. и Решение от 24.04.2008 год. по гр.възз.д. Nо 148/2007 г. на ОС-Велико Търново , а и липсва практика за изясняване относно придобиване на имущество в производството по несъстоятелност, също не могат да обуславят извод за допускане на касационно обжалване , тъй като поставеният въпрос предполага отговора, даден с решението на въззивния съд- а именно в придобити права в рамката на универсалното принудително изпълнение/ несъстоятелността/ не можа да не се държи сметка доколко придобитите при условията на частно правоприемство права са принадлежали на обявения в несъстоятелност търговец. Посочените съдебните актове предполагат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. По вече изложените съображения , определението на ВКС по чл. 288 ГПК не може да служи за база на селекция, а посоченото решение на ОС-Велико Търново не засяха хипотеза на универсално принудително изпълнение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 5915 / 14.06.2012 год. на търговско дружество [фирма] [населено място], представлявано в производството от адв. Д. М.- САК срещу въззивно Решение Nо 560 от 27.03.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 2796/2011 година на АС-София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ;
ЧЛЕНОВЕ: