4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
С., 23,02,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1789/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. С. Г. от [населено място], подадена от пълномощника му – адв. К. Н. против решение №526 от 16.03.2015 г. по гр.д. № 3295/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, инкорпорирано в касационната жалба, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Н. е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Посочил е, че като обуславящ изхода на делото правен въпрос бил този по приложението на чл.52 ЗЗД. Разгледал е накратко съдържанието на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Посочил е, че ВКС следва да допусне касационно обжалване, тъй като в противен случай се нарушавал чл. 124 Конституцията на РБ, като съдът трябвало да извърши преценка правилно ли е приложен чл.52 ЗЗД.Развито е и разбирането за нарушаване на чл.5 ГПК и чл.52 ЗЗД. Интерпретирано е накратко решението на КС на РБ по к.д. №4/09г. във връзка с отпадане на думата „ съществен” в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка страната е заявила, че „ ВКС трябва да прецени правилно ли е приложен чл.52 ЗЗД”. Посочено е още, че при постановяване на решението било допуснато отклонение от практиката на ВКС ”относно детерминиране на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура”, като в този смисъл било решение №749/08г. на ВКС. Накратко е разгледано и разбирането за критериите за определяне на обезщетенията.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. В този смисъл и с оглед тази определена със задължителна практика дефинитивност, общо заявеното, мотивирано с оплакване за неправилност на решението по приложението на чл.52 ЗЗД няма такава характеристика. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.Дори, обаче от изложението да бъде изведен правен въпрос, свързан с критериите по приложението на чл.52 ЗЗД, то касаторът не обосновава и допълнителен критерий. Макар и възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, касаторът само общо е посочил че съдът не се бил съобразил в достатъчна степен със задължителните разяснения по приложението на чл.52 ЗЗД дадени с ППВС №4/68г. без обаче да обоснове това свое разбиране в контекста на основанията по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, тъй като го е поддържал единствено като оплакване си за неправилност на акта, което е ирелевантно по принцип към тези основания. Не се обосновава и противоречие с цитираното от страната решение 749/08г. на ВКС, ІІ т.о. Минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” са определени от този акт единствено като ориентировъчен критерий, не като задължително условие за преценката на съда при определяне на справедливото обезщетение.Те могат да бъдат отчетени и да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретното увреждане, тъй като на обезщетяване подлежи конкретната неимуществена вреда, чийто стойностен адекват определя съдът по справедливост. В този смисъл е и решение №95/ 24.10.2012г. по т.. №916/11г. на ВКС, І т.о., постановено по чл.290 ГПК, с което е третиран именно въпросът релевантни ли са за критерия по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане по Наредба № 18/97г. Освен това, касаторът не е поставил правен въпрос,който да е поддържал като разрешен в отклонение от цитираната задължителна практика, преценката, за което е единствено релевантна по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ посочено от касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК. Не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване и развитото разбиране на страната по отношение съдържанието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като то не може да формира валиден довод относим към лимитивно изброените основание по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1181 от 11. 06. 2014г. по гр.д. №517/14г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: