О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.170
гр. София, 24.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1198 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1269 от 17.06.2014 г. по т.д.№256/2014 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №1618 от 16.10.2013 г. по т.д.№3754/2013 г. на СГС, ТО, с което на основание чл.422 от ГПК е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма], сумата от 68 569.07 лв., незаплатена част от цена на доставени стоки по фактури, издадени за периода 21.05.2009 г. – 07.07.2009 г., както и по фактури, издадени за периода 14.07.2009 г. – 13.10.2009 г. по договор за продажба и доставка на строителни материали, консумативи и изделия от 14.07.2009 г., сумата от 2 450.91 лв., законна лихва за забава за периода 25.05.2009 г. – 31.03.2010 г. върху сумите по фактурите, издадени за периода 21.05.2009 г. – 07.07.2009 г., и сумата от 4 022.88 лв., неустойка за забава по чл.7, ал.3 от договора, за периода 13.09.2009 г. – 31.03.2010 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.№15 892/2010 г. на СРС.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпроса: Налице ли е извънсъдебно признание на целия размер на фактурираната от едната страна сума, в случай на извършено частично плащане от другата страна, за който въпрос, с оглед решаването му от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено в решение №98 от 26.07.2013 г. по т.д.№851/2012 г. на ВКС, ТК, се твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а и на селективното основание по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК, поради значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че и преди сключване между страните на писмения договор от 14.07.2009 г., и след неговото сключване, ищецът [фирма] е доставял на ответника [фирма] описаните в приложените по делото складови разписки и фактури, строителни материали, ведно с услуги по транспорт и разтоварване. Счел е, с оглед приетото и неоспорено от страните заключение на ССЕ, че фактурите, в които са обективирани процесните доставки на стоки, са били надлежно осчетоводени от ответното дружество, включени са в дневника за покупките и в декларациите до Н. по ЗДДС и по тях същото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл съдът е направил извод, че е налице недвусмислено признание от ответника, както на задълженията, които фактурите обективират, така и на посочените във фактурите елементи на сделката – вид на стоките и единична цена, като е намерил за неоснователни, възраженията за липса на съгласие по отношение цената на стоките, за липса на подпис върху фактурите от законния представител на ответника, а предвид липсата на доказателства за своевременното им обективиране с оглед разпоредбата на чл.324 от ТЗ – и на възраженията относно качеството на доставените стоки.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че формулираният от касатора въпрос не е обусловил решаващата воля на съда – както бе посочено, изводът за основателност на претенциите е направен въз основа на счетоводните записвания на ответника и ползването от негова страна на данъчен кредит, като в обжалваното решение липсва произнасяне за правното значение на извършено частично плащане от едната страна по фактурирана от другата страна сума, респективно представлява ли частичното плащане извънсъдебно признание на дължимостта на цялата фактурирана сума. В този смисъл и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1269 от 17.06.2014 г. по т.д.№256/2014 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.