5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 25.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5885/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К. Д., С. Л. Т., К. Т. К. и Л. Т. К. чрез техния пълномощник адв. Ст. И., против решение № 258 от 09.07.2014 г. по гр.д. № 301/2014 г. на Окръжен съд- Добрич, в частта, с която е потвърдено решение № 117 от 30.10.2013 г., поправено с решение № 21 от 28.02.2014 г., по гр.д. № 689/2010 г. на Районен съд – Генерал Тошево. Наведени са оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е разгледал и не се е произнесъл по наведените в исковата молба твърдения относно правопораждащите факти, от които извеждат претендираното право на собственост, и по този начин се е произнесъл по право, различно от заявеното с исковата молба, и не е дал отговор на релевантните за изхода на спора въпроси.
Считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: Следва ли с постановеното решение съдът да се произнесе по заявеното с исковата молба право; Може ли да се придобие по давност реална част от дворищнорегулационен парцел, ако придобивната давност е изтекла до влизане в сила на ЗТСУ/ отм./; Кога следва да се счита за приложен дворищнорегулационният план и кога настъпва отчуждителният му ефект; Представлява ли завземането и владението в продължение на повече от 10 години на част от съседен имот, урегулиран с дворищнорегулационен план, придобивно основание по смисъла на чл. 33 ЗТСУ/ отм./ и настъпва ли отчуждителен ефект с урегулирането му по следващ план като част от имота, към който е придаден по предходен план. Поддържат, че тези въпроси имат обуславящо значение за изхода на спора и са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, което обосновава основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация О. Г. С. и Е. Г. М. изразяват чрез своя пълномощник адв. И. Ж. становище, че не са налице сочените от касаторите предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 117 от 30.10.2013 г., поправено с решение № 21 от 28.02.2014 г., по гр.д. № 689/2010 г. на Районен съд – Генерал Тошево, с което са отхвърлени предявеният от С. К. Д., С. Л. Т., К. Т. К. и Л. Т. К. против О. Г. С. и Е. Г. М. инцидентен установителен иск за установяване правото на собственост на ищците върху 35/640 ид. части от недвижим имот, съставляващ УПИ V- 1097 в кв. 87 по П. на [населено място] и за делба на същия.
По делото е установено от фактическа страна, че праводателката на ищците – М. Д. К., е била собственик на парцел ІV- 1096 в кв. 87 по плана на [населено място], целият с площ 600 кв.м. През 1991 г. същата дарила по 1/3 ид. част от този имот на децата си С. К. Д. и Т. К. Т.. М. К. е починала през 1996 г. Нейни наследници по закон са С. Д. и Т. Т., починал в хода на настоящото дело и заместен от своите наследници по закон С. Т., К. К. и Л. К.. През 1993 г. С. Д. и Т. Т. били признати за собственици по регулация на 48 кв.м., които се придават към собствения им парцел от имот пл.№ 1086 съгласно регулационен план, утвърден със заповед № 177/1990 г. и заповед за изменение от 1993 г. През 2004 г. Т. Т. и съпругата му С. Т. дарили на С. Д. 1/2 ид. част от дворно място, цялото с площ 648 кв.м, урегулирано в парцел ІV- 1096.
Процесният недвижим имот, предмет на инцидентния установителен иск за собственост и на иска за делба, съставляващ УПИ V в кв. 87 по плана на града, е отреден за имот пл.№ 1097, собственост на ответниците.
Назначена е съдебно – техническа експертиза, която е установила, че първият кадастрален и регулационен план на [населено място] е одобрен през 1948 г. и по него имотът на ищците е заснет с пл.№ 164, за който е отреден парцел VІІІ-164, а на ответниците – с пл.№ 159 и за него е отреден парцел ІХ в кв. 70. Следващият кадастрален и регулационен план е одобрен през 1972 г. и по него за имота на ищците е отреден съсобствен парцел ІІІ – 1086,1087,1096 в кв. 79. За имота на ответниците е отреден парцел ІV-1097. Действащият към момента подробен устройствен план е одобрен през 1990 г. и по него имотът на ищците съставлява УПИ ІV-1096, а този на ответниците- V- 1097.
По делото е установено, че с решение № 17 от 17.02.2010 г. по гр.д. № 37/09 г. на районен съд- Г. Т. , постановено по иск с правно основание чл. 53, ал.2 З., предявен от ответниците по настоящото дело – О. С. и Е. М., против С. К. Д., е било признато за установено, че О. С. и Е. М. са собственици на 35 кв.м. от парцел ІХ-159 в кв. 70 по плана на [населено място] от 1948 г., както и че е допусната грешка в плановете от 1970 г. и 1990 г., като тази площ погрешно е заснета като принадлежаща към парцел ІV-1096, собственост на С. Д.. Решението е влязло в сила на 10.03.2010 г. Въз основа на него със заповед № 510 от 03.06.2013 г. на Кмета на [община] е одобрено частично изменение на П.- ПР за УПИ ІV-1096 и УПИ V-1097, като 35 кв.м от УПИ ІV се придават към УПИ V, в резултат на което площта на УПИ ІV- 1096 става 658 кв.м, а на УПИ V-1097- 640 кв.м.
Предявеният от ищците като инцидентен установителен иск за собственост се основава на твърдението, че от 1955 г. до влизане в сила на ЗТСУ/ отм./ техните праводатели и те самите са владяли тези 35 кв.м, които сега са част от площта на УПИ V- 1097, поради което считат, че на основание чл. 181, ал.3 ЗТСУ/ отм./ са станали собственици на 35/640 ид. части от този урегулиран имот.
За да направи извод, че ищците не се легитимират като съсобственици идеална част от УПИ V- 1097 на основание чл. 181, ал.3 ЗТСУ/ отм./, въззивният съд е приел, че с тази разпоредба се уреждат правните последици от владението, осъществявано до влизане в сила на ЗТСУ/ отм./ върху реална част от чужд дворищнорегулационен парцел. До изменението на П. -ПР през 2010 г. обаче спорните 35 кв.м са били част от имота на ищците, т.е. упражняваното от тях и праводателите им владение е в било в съответствие с правата им върху собствения им дворищнорегулационен парцел, което изключва приложението на чл. 181, ал.3 ЗТСУ/ отм./ . Владението, упражнявано след 1973 г. до настоящият момент върху тази реална част, също не може да обоснове извод за придобиване по давност на идеални части от имота на ответниците, защото няма норма, аналогична на тази на чл. 181, ал.3 ЗТСУ/ отм./, предвиждаща трансформиране на владението върху реална част в право на собственост върху идеална част. Оттук е заключил, че ищците не са съсобственици на идеална част от УПИ V-1097 , поради което предявеният от тях установителен иск за собственост на 35/640 ид. части от този имот и обусловеният от него иск за делба на същия, се явяват неоснователни.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Д. на касаторите, че въззивният съд е разгледал предявения от тях инцидентен установителен иск за собственост на незаявено с исковата молба основание, не се подкрепя от данните по делото. Съдът е приел, че по силата на регулационния план от 1970 г. спорната площ от 35 кв.м е била включена в границите на парцел ІІІ-1086,1087,1096, следователно, при влизане в сила на ЗТСУ тя е била част от собствения им парцел, поради което разпоредбата на чл. 181, ал.3 ЗТСУ/ отм./ е неприложима, защото тя урежда вещноправните последици на владението върху реална част от чужд дворищнорегулационен парцел. По отношение на владението, упражнявано върху тези 35 кв.м след 2010 г., когато на основание влязлото в сила решение по иска по чл. 53, ал.2 З., е изменен П.-ПР и тази реална част е заснета като част от УПИ V- 1097, е прието, че то не може да доведе до придобиване по давност на идеални части от имота на ответниците, защото разпоредбата на чл. 181, ал.3 ЗТСУ/ отм./ е приложима само към заварените при влизане на този закон случаи, и няма друга норма, която да предвижда възможност за превръщане на владението върху реални части във владение върху идеална част. По този начин въззивният съд е дал отговор на наведените в исковата молба твърдения за придобиване на идеални части от имота на ответниците в резултат на упражнявано владение върху тях за целия период, посочен в исковата молба и уточнението й – от 1955 г. до момента на предявяване на исковете за собственост и за делба през 2010 г.
Не обосновават основание за допускане на касационно обжалване и следващите правни въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, тъй като те нямат значение за изхода на делото. Касаторите не излагат правни доводи за това как разрешаването на тези въпроси ще мотивира извод за възникване на съсобственост между тях и ответниците върху УПИ V- 1097, а оттук – за уважаване на инцидентния установителен иск, с който целят да бъдат признати за собственици на 35/640 ид. части от този урегулиран имот и на иска за делба. Предявеният като инцидентен установителен иск няма за предмет установяване на правото на собственост на ищците върху реална част от съседния имот, за да се обсъжда дали може да се придобива по давност реална част от дворищнорегулационен парцел, ако давността е изтекла до влизане в сила на ЗТСУ/ отм./. Въпросите представлява ли завземането и владението в продължение на повече от 10 години на част от съседен имот, урегулиран с дворищнорегулационен план, придобивно основание по смисъла на чл. 33 ЗТСУ/ отм./ и настъпва ли отчуждителен ефект с урегулирането му по следващ план като част от имота, към който е придаден по предходен план, са относими към предпоставките, при които регулационната граница се трансформира в имотна при изменение на дворищната регулация /чл. 33 ЗТСУ/ отм./. Този спор е предмет на установителния иск по чл. 32, ал.2 ЗТСУ/ отм./, респ. чл. 53, ал.2 З. преди изменението в ДВ бр. 49/2014 г., какъвто е бил предявен през 2009 г. от ответниците О. С. и Е. М. против касаторката С. Д., легитимираща се като единствен собственик на УПИ ІV-1096 след извършеното през 2004 г. в нейна полза дарение на 1/2 ид. част, и е признато за установено по отношение на нея, че по плановете от 1970 и 1990 г. на [населено място] спорната реална част с площ 35 кв.м неправилно е била заснета като принадлежаща към нейния имот. С това влязло в сила решение със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост на С. Д. и праводателите й върху спорната площ към момента на одобряване на плана от 1970/ 1972 г./ и на последния регулационен план от 1990 г., а това означава, че всички факти и обстоятелства, свързани с придобиване на правото на собственост от касаторите върху тези 35 кв.м, които са се осъществили дотогава, са преклудирани, и те не могат да се позовават на тях в нов процес.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 258 от 09.07.2014 г. по гр.д. № 301/2014 г. на Окръжен съд- Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: