3
определение по ч.гр.д.№ 1315 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 26.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1315 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. К. срещу определение от 15.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 2244 от 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4-ти състав, с което на Д. С. К. е отказано предоставянето на правна помощ за касационно обжалване на постановеното по това дело определение.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 06.02.2014 г., а частната жалба е подадена на 07.02.2014 г./ и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.95, ал.5 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Съгласно 23, ал.3 от Закона за правната помощ /ЗПП/, правната помощ за процесуално представителство по граждански и административни дела се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът формира преценката си, като взема предвид доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта и други обстоятелства. А съгласно чл.24 от същия закон, правната помощ не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима или когато се касае за търговски дела или дела по ДОПК.
В настоящия случай, от представената от Д. К. декларация за семейно и гражданско състояние не може да се направи категоричен извод затова дали молителят има право на правна помощ. Видно от декларацията, К. е несемеен, безработен, в непенсионна възраст и единственият доход, който има е доходът от наем в размер на 254 лв. Липсват обаче медицински доказателства за декларираното от него лошо здравословно състояние, както и доказателства затова дали би могъл да реализира други доходи от двата притежавани от него недвижими имоти- апартамент с площ от 58 кв.м. и селски имот с площ от 950 кв.м.
Независимо от горното, на Д. К. не следва да бъде предоставяна правна помощ, доколкото това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на К. /чл.24, ал.1, т.1 от ЗПП/ и доколкото претенцията му е очевидно неоснователна /чл.24, ал.1, т.2 от ЗПП/. А това е така, тъй като по настоящото дело К. е предявил иск срещу Държавата за обезщетение за нанесени му вреди от влязла в сила присъда, с която е бил признат за виновен за извършено престъпление, който иск е очевидно неоснователен с оглед разпоредбата на чл.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /З./, според която Държавата носи отговорност за причинени на гражданите вреди само от строго и изчерпателно посочени в тази разпоредба актове и действия на разследващите органи, прокуратурата и съда, измежду които не е влязлата в сила присъда за осъждане на едно лице за извършено от него престъпление.
С оглед имущественото си, семейно и здравословно състояние К. би могъл да ползва правна помощ за подготовка на документи за завеждане на друго дело /чл.21, ал.1, т.2 от ЗПП/, ако отговаря на условията по чл.22 от същия закон, но не и да ползва правна помощ по настоящото дело, образувано по очевидно неоснователна претенция.
Поради гореизложеното, обжалваното определение на състав на Софийския апелативен съд, с което на Д. К. е отказано предоставянето на правна помощ по настоящото дело, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 2244 от 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4-ти състав, с което на Д. С. К. е отказано предоставянето на правна помощ за касационно обжалване на постановеното по това дело определение.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.