О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 27.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 94 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. А. Р. против протоколно определение от 30.09.2010г. по гр.д.№ 599/2010г. на Б. окръжен съд, с което е прекратено производството по възивното гражданско дело по отношение на подадената от нея жалба “поради отказ от жалбата”.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила поради това, че съдът не е съобразил, че тя е направила отказ от иска и производството е следвало да бъде прекратено за притежаваната от нея идеална част от имота на основание завещание, оставено от наследодателя – ищец В. К., починал в хода на производството.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Обжалваното определение е постановено в открито съдебно заседание и е мотивирано единствено с това, че отказа от спорното право може да бъде направен във всяко положение на делото
От досието на делото се установява следното: В. А. К. е предявил иск за собственост за 1/3 ид.ч. от недвижим имот и за отмяна до размер на същата идеална част на нот. акт, с който ответниците А. Н. Р. и Н. А. Р. са признати за собственици по давност на същия имот. Имота е възстановен с решение № 1523а/20.09.2004г. като ливада от 2,494 дка на наследници на А. И. К., починал на 27.03.1957г. След неговата смърт и смъртта на съпругата му А. колчагова през 1983г., техни наследници са низходящата Е. Д. /дъщеря/ на дъщерята М., починала 1969г., дъщерята В. А. К., починала 2001г., чийто наследници са двамата ответници и Н. А. Р. и ищеца В. К.. Той претендира придобитата по наследство 1/3 ид.ч. с исковата молба, но в хода на процеса – на 07.01.2007г. умира и оставя за свои наследници преживяла съпруга и низходящи на двете му сестри. На негово место при второто разглеждане на делото пред РС са конституирани наследниците му Е. Д., Н. Р. и Р. К. – преживяла съпруга на ищеца В. К., брака с когото продължава от 27.06.1990г. до смъртта му, т.е. повече от 10 години. Р. К. заявява, че поддържа иска. Е. Д. прави отказ от иска за притежаваната от нея квота. С определение от 22.04.2010г. по гр.д.№ 473/2009г. РС е прекратил производството по иска на Е. Д. до размер на притежаваната от нея квота 1/18 ид.ч. от целия имот, като наследник по закон – /за 1/6 част от 1/3 ид.ч./ Поради настъпилото сливане на качеството на ищец и ответник за Н. Р., за нейната 1/36 ид.ч. /1/12 част от 1/3 ид.ч./ производството е прекратено със същото определение. С постановеното решение по първоинстанционното гр.д.№ 473/2009г. съдът е отхвърлил иска на Р. К. и Н. Р. за общо 1/:4 ид.ч. Прието е, че Р. Р. може да предяви иск до размер на наследствената си част по закон – 2/3 от 1/3, т.е. за 2/9 ид.ч., а Н. Р. – до размер на 1/36 ид.ч. / 1/12 от 1/3 ид.ч./, или общо за ? /2/9 +1/36/. При постановяване на определението и решението, съдът не е разглеждал оставеното от първоначалния ищец завещание от 22.10.1991г., с което разпределя имуществото си по равно между преживялата си съпруга Р. К. – 1/3 част, сестра си В., или наследниците й – 1/3 и за племенницата си Е. – 1/3 ид.ч.
Против решението възивна жалба е подала Р. К. поради отхвърляне на иска. Н. Р. също е обжалвала решението, като е изразява недоволство от определената й квота, за която е отхвърлен иска. В хода на второто въззивно производство, Н. Р. заявява отказ от иска до размер на наследствената й квота по завещание – 1/18 и моли за тази част производството по иска да се прекрати. Вместо това, в съдебно заседание на 30.09.2010г., съдът прекратява само производството по жалбата поради отказ.. Това определение е обжалвано.
Определението е неправилно, тъй като съдът се е десезирал само за възивното производство без преди това да обезсили обжалваното решение до размер на наследснтвената квота на Н. Р. от процесния имот. Производството за тази идеална част е висящо пред въззивния съд предвид подадената жалба, озаглавена като “частна жалба”.След направения отказ от иска във въззивното производство, съдът е следвало да обезсили решението на РС, съгласно чл. 233 от действащия ГПК. до размер на наследствената част на заявилата отказа Н. Р., като я определи според доказателствата по делото и закона. По този повод е следвало да отговори приема ли, че Н. Р. е един от наследниците по универсалното завещание, оставено от В. К., процесния имот новооткрито наследство ли е и завещанието отнася ли се до него, като съобрази действащата редакция чл. 90а от ЗН, или правата следва да се определят според наследяването по закон.
Като не е изложил мотиви в тази насока и се е десезирал без да обезсили решението на РС частично до размер на наследената от заявилата отказ Н. Р. част от наследството, респективно от процесншия имот, съдът е постановил неправилно определение, което следва да се отмени. Поради липса на произнасяне по частичното обезсилване решението на РС по заявения отказ от иска, делото следва да се върне на възивния съд за произнасяне по това изявление.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 30.09.2010г. по гр.д.№ 599/2010г. на Б. окръжен съд, с което е прекратено производството по въззивното гражданско дело по отношение на подадената от Н. А. Р. жалба.
ВРЪЩА делото на Б. окръжен съд за произнасяне по заявения от Н. А. Р. отказ от иска до размер на наследствената й част от наследството на ищеца В. К., починал в хода на процеса от имота, предмет на иска..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: