4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 28.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3701 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИД ГПК/ДВ,бр.86/17г./
Постъпила е касационна жалба от Д. И. И. чрез адв.Д. Г. срещу решение от 15.06.17г.по в.гр.дело № 187/16г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение № І-43-181 от 29.10.15г.по гр.дело № 32133/13г.на Софийски районен съд, ГО, 43 състав в обжалваната част и вместо него е постановено друго,с което по иска,предявен от Л. З. Л. /конституиран по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата във въззивното производство Е. К. Н./ срещу Д. И. И.,e развален на основание чл.87 ал.3 ЗЗД договор за издръжка и гледане,сключен на 18.01.11г.,с нотариален акт /№/,рег./№/,дело/ /на нотариус Ц. Д.,с рег./№/ при НК и район на действие СРС,с който В. К. Р. е прехвърлила на Д. И. И. ? идеални части от апартамент № 47,находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] вх.2 ,с площ от 60.70 кв.м.,заедно с избено помещение № 8 с площ 1.86 кв.м. и 2.056% идеални части от общите части на сградата,срещу задължението за гледане и издръжка на прехвърлителката.
В приложеното изложение се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по следния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните в първоинстанционното и въззивното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,и съставлява ли процесуално нарушение непълното и едностранно обсъждане на събраните доказателства с цел да обоснове определен фактически и правен извод, и има ли за последица постановяването на необосновано и незаконосъобразно решение. Приложена е практика на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Л. З. Л. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с нот.акт /№/ В. К. Р. е прехвърлила на Д. И. И. ? ид.ч.от правото й на собственост върху апартамент № 47, находящ се в [населено място],[жк], заедно с избено помещение и съответните ид.части от общите части на сградата, срещу задължение за издръжка и гледане, като приобретателката се е задължила да осигури на прехвърлителката спокоен и нормален живот,какъвто е водила до сега,докато е жива и така,както се е грижила и издържала и досега.В. Р. е починала на 2.05.11г.и е оставила за свои наследници Е. К. Н./сестра/ и К. К. К. /син на починалия й през 1992г.брат К. Д./.К. К. е направил отказ от наследството,оставено му от В. Р.,вписан в специалната книга на СРС под /№/,по описа за 2013г. Е. Н. е починала на 17.12.15г.,като е оставила за свои наследници Л. З. Л. /син/,В. И. Л. / съпруга на починалия й през 2007г.син С. Л./ З. С. З. и А. С. З. /деца на С. Л./.В. Л., З. и А. З. са направили отказ от наследството на Е. Н.,вписан в специалната книга на РС-Лом и като единствен наследник на В. Р. е конституираният във въззивното производство Л. З. Л..
От назначената съдебно-медицинска експертиза е установено,че В. Р. е страдала от множество заболявания,като общото й здравословно състояние се характеризира с тежко увредена сърдечно съдова система,усложнено от анемия и захарния диабет.
Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, като е изложил съображения защо не дава вяра на свидетелките Х. И. –П.,Б. Р. и Е. В., а приема за достоверни тези на св.М. – лекуващ лекар на починалата В. Р. и на К. Л. – внук на починалата в хода на процеса ищца Е. Н.,които е преценил наред с останалите доказателства по делото.Направен е извод,че по делото не е установено при пълно и главно доказване изпълнението на задълженията на ответницата по договора за издръжка и гледане.
Настоящият съдебен състав намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните в първоинстанционното и въззивното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,и съставлява ли процесуално нарушение непълното и едностранно обсъждане на събраните доказателства с цел да обоснове определен фактически и правен извод, и има ли за последица постановяването на необосновано и незаконосъобразно решение.
В съответствие с приложеното решение № 176 от 28.05.11г.на ВКС по гр.дело № 759/10г.на ІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,въззивният съд е изложил съображенията си защо възприема показанията на част от свидетелите и защо не кредитира показанията на другата група свидетели.Трайната практика безпротиворечиво приема,че суверенно право на решаващия съд е да прецени на кои свидетели да даде вяра,стига да изложи съображенията си за това.
Не е налице противоречие и с останалата приложена практика на ВКС,в която е посочено задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за спора факти.В случая такава съвкупна преценка на доказателствата е извършена.
Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК,а подлежи на касационна проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 610 лв.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.06.17г.по гр.дело № 187/16г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. И. И.,ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. З. Л., ЕГН [ЕГН] сумата 610 лв /шестстотин и десет /разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
4