5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 170
С., 28.04. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 1772/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 255 и сл. ГПК.
Образувано е по молба за бавност вх. № 368 от 14.01.2016г. адресирана до Върховен касационен съд от С. Г. С. съдържаща искане да се задължи Софийски апелативен съд да придвижи частна касационна жалба на молителката срещу разпореждане на същия съд постановено по ч. гр. дело № 768/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, подадена на 21.07.2015г., която повече от шест месеца не се администрира до Върховен касационен съд.
Становище по молбата за бавност е дадено от съдията -докладчик по гр. дело № 2660/2015г. на Пловдивски окръжен съд, в което се сочи, че след като делото е върнато с писмо вх. № 5626 на 22.02.2016г. от Софийски апелативен съд, с разпореждане № 1712 от 26.02.2016г., съобщено на молителката на 14.03.2016г., по молбата за бавност е указано в тридневен срок от получаване на съобщението молителката да уточни входящ номер, дата на подаване, предмет и адресат или акт на съда, срещу който е насочена твърдяната да не е изпратена частна касационна жалба, което не е изпълнено, затова съдът е застанал на становище, че по делото липсват данни за наличието на депозирана от молителката жалба, която е останала неразгледана.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., за да се произнесе по молбата за бавност, взе предвид следното:
С протоколно определение от 29.10.2014г. по гр. дело № 8941/2013г. на Софийски градски съд, по направен в отговора по чл. 131 ГПК от ответницата С. С. отвод за местна неподсъдност на делото, тъй като настоящият й адрес е в [населено място], Софийски градски съд прекратил производството по делото пред себе си и изпратил същото на Пловдивски окръжен съд по подсъдност, пред когото е образувано гр. дело № 2660/2015г. на Пловдивски окръжен съд по иск на Е. Н. С. против С. Г. С. с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, приключило с постановяване на съдебно решение от 07.03.2016г., с което искът е уважен.
Срещу горепосоченото определение за прекратяване на производството по гр. дело № 8941/2013г. на СГС, молителката С. е подала частна жалба вх. № 130029 от 05.11.2014., оставена без движение с указание да внесе държавна такса 15 лв. и представи вносен документ по делото, съобщено лично на жалбоподателката на 27.11.2014г. С разпореждане от 14.01.2015г. Софийски градски съд върнал частна жалба вх. № 130029 от 05.11.2014., поради неизпълнение на указанията, въпреки продължения с две седмици срок за изпълнение.
Срещу горепосоченото разпореждане молителката С. е подала частна жалба вх. № 9978 от 27.01.2015г., разгледана с определение № 609 от 26.02.2015г. по гр. гр. дело № 768/2015г. на Софийски апелативен съд, с което разпореждането от 14.01.2015г. по гр. дело № 8941/2013г. на СГС е потвърдено. Определението е връчено на страната на 23.03.2015г.
С молба вх. № 5812 от 30.04.2015г. изпратена по пощата (плик с пощенско клеймо 28.04.2015г) молителката С. е поискала да бъде освободена от внасянето на държавна такса. В молбата не се сочи по коя жалба и срещу кой съдебен акт се прави искането за освобождаване от държавна такса и към същата липсва описано приложение на жалба. Поради това, че в част от молбата се говори за допускане на касационно обжалване, следва да се приеме, че искането касае подаването на частна касационна жалба против въззивното определение № 609 от 26.02.2015г. постановено по гр. дело № 768/2015г. на Софийски апелативен съд, което се потвърждава от намираща се по делото частна жалба № 4252 от 30.03.2015г. С разпореждане от 02.04.2015г. по ч. гр. дело № 768/2015г., Софийският апелативен съд оставил без движение частната касационно жалба с конкретни указания за привеждането й към изискванията за редовност по чл. 280, ал. 1 ГПК и внасяне на държавна такса от 15лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от връчване на разпореждането. Същото е връчено на 21.04.2015г.
С определение от 07.05.2015г. по ч. гр. дело № 768/2015г., Софийският апелативен съд оставил без уважение молбата на С. за освобождаване от внасянето на държавна такса по частната и жалба (касае се до частната касационна жалба от 30.03.2015г.). Определението е съобщено на 13.05.2015г. лично на страната.
Срещу горепосоченото определение молителката е подала частна жалба № 6728 от 20.05.2015г., оставена без движение с разпореждане от 26.05.2015г. до внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. за производството пред ВКС. Разпореждането е съобщено лично на страната на 19.06.2015г. и с молба № 8801 от 26.2015г. молителката отново е поискала да бъде освободена от внасянето на държавна такса. С разпореждане от 29.06.2015г. частната жалба против определението от 07.05.2015г. е върната като нередовна.
С протоколно определение от 17.11.2015г. по гр. дело № 2660/2015г., Пловдивският окръжен съд прекратил производството и върнал делото на Софийски апелативен съд за съобщаване на жалбоподателката на разпореждането от 29.06.2015г., с което е върната частната й жалба против определението от 07.05.2015г. по ч. гр. дело № 768/2015г. С..
С писмо изх. № 9320 от 09.12.2015г. на Софийски апелативен съд делото е върнато на Пловдивски окръжен съд, като са били приложени копие от Контролната книга на „Бюро призовки” при Софийски градски съд и копие от Работната книга на длъжностно лице връчител, обслужващо адрес [населено място], [улица].
С разпореждане № 10279 от 14.12.2015г. по гр. дело № 2660/2015г. на Пловдивски окръжен съд, по представените писмени доказателства към горецитираното писмо на Софийски апелативен съд, съдията докладчик е констатирал, че изпратеното на 30.06.2015г. до С. С. разпореждане от 29.06.2015г. за връщане на частната и жалба против определение от 07.05.2015г. по гр. дело № 768/2015г. на С. е било връчено лично на страната на 14.07.2015г. Въз основа на тези данни е прието, че след изтичане на срока за обжалване, разпореждането се явява стабилен съдебен акт, поради което съдът е пристъпил към насрочване на делото за разглеждането му по съществото на спора, приключило с поставено съдебно решение.
Подадената молба за бавност с твърдения, че Софийски апелативен съд не е придвижил и не е администрирал частна касационна жалба на молителката срещу разпореждане на същия съд постановено по ч. гр. дело № 768/2015г. повече от шест месеца се явява неоснователна.
Въпреки, че молбата за бавност е бланкетна, молителката има предвид администрирането на частна касационна жалба подадена на 30.03.2015г. (не на 21.07.2015г., както се твърди в молбата) срещу въззивно определение № 609 от 26.02.2015г. по ч. гр. дело № 768/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждането от 14.01.2015г. на Софийски градски съд, с което е върната частна жалба вх. № 130029 от 05.11.2014. на молителката С. подадена срещу определение от 29.10.2014г. по гр. дело № 8941/2013г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Пловдивски окръжен съд по направен отвод за местна неподсъдност на делото от молителката С..
Всички процесуални действия по администриране на касационната жалба са били предприети надлежно и извършени своевременно от Софийския апелативен съд. Забавянето не се дължи на бавност в предприемане на процесуалните действия от съда по придвижване на жалбата, а поради неизпълнение в срок на указанията за привеждането и към редовност, на постъпили искания от молителката да бъде освободена от заплащането на държавна такса в размер на 15 лв. и обжалване от нейна страна на откази на съда да бъде освободена от държавна такса.
В този смисъл са и съображенията изложени в определение № 101 от 24.02.2016г. по ч. гр. дело № 120/2016г. на Пловдивски апелативен съд, разгледал молба за бавност на С. по направени от нея отводи за участие в разглеждане на делото на съдии от Пловдивски окръжен съд и твърдения за забавени процесуални действия от Пловдивски окръжен съд и Софийски апелативен съд по ч. гр. дело № 768/2014 г.; № 768/2015г.; № 769/2014г. и в.гр.д. № 2411/2014г., всички по опис на Софийски апелативен съд, като съдът е обсъдил подадени от молителката въззивна частна жалба № 10182 от 23.07.2015г. по пощата (плик с пощенско клеймо 21.07.2015г.), в която е цитирано в. гр. дело № 2411/2014г. Софийски апелативен съд и въззивна частна жалба № 14368 от 03.11.2015г. против разпореждане по в.гр.д. № 768/2015г. и № 769/2015г. С., върху която е поставена резолюция, че жалбата не касае в.гр.д.№768/2015г. и следва да се върне на Пловдивски окръжен съд.
В потвърждение на изложеното за неоснователност на молбата за бавност е и факта, че производството по делото вече е приключило с постановяване на съдебно решение от Пловдивски окръжен съд, което е обжалвано от молителката.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 368 от 14.01.2016г. на С. Г. С., с която се иска да се задължи Софийски апелативен съд да придвижи частна касационна жалба срещу разпореждане постановено по ч. гр. дело № 768/2015г. на Софийски апелативен съд, подадена на 21.07.2015г., която повече от шест месеца не се администрира до Върховен касационен съд.
Връща делото на Пловдивски окръжен съд за администриране на въззивна жалба вх. № 10128/30.03.2016г. на С. Г. С. против решение № 314 от 07.03.2016г. по гр. дело № 2660/2015г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ