О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 03.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 3259 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 4219 от 13.08.2018 г. на инж. П. Г. Д., приподписана от адв. М. М., против определение № 283 от 01.08.2018 г. по възз.ч.гр.д № 346 по описа за 2018 г. на Апелативен съд-Велико Т., с което е потвърдено определение№ 285 от 05.07.2018 г. по гр.д. № 443 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Велико Търново за оставяне без разглеждане предявеният от П. Г. Д. против Кмета на [община] иск като недопустим и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят иска атакуваното определение да бъде отменено и да се постанови решение по силата на което кметът на [община] да издаде данъчни оценки за поземлени имоти, находящи се в местността „Д.“, [населено място]. Поддържа, че прекратяването на производството по делото е незаконосъобразно. В изпълнение на дадени указания от администриращия съд е приложено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване.
Частна касационна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, с който се потвърждава прекратяването на производството по делото на основание чл.130 ГПК, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, спазен е срокът по чл.275, ал.1 ГПК.
За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Окръжен съд-Велико Търново е сезиран с искова молба, предявена от инж. П. Г. Д. против кмета на [община] с искане да се осъди ответникът да издаде „дубликат – нови приходни квитанции, като запише в тях кадастралните номера на имотите – земя в местността „Д.“ – вън от регулацията в [населено място]. Ищецът е квалифицирал искането си с правно основание чл.153 ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че предвид изложените от ищеца обстоятелства не може да се направи извод, че е налице правен спор, който да обуславя съществуването на правото на иск. Посочил е, че издаването на документи от страна на Общината е вид административна услуга, която не може да бъде указана от гражданския съд. Счел и че не са налице данни за административно-правен спор, доколкото липсват твърдения да е постановен отказ от административен орган да издаде исканите документи. Като е съобразил изложеното Окръжен съд-Велико Търново е направил извод, че макар искането да е отправено до съда същото не може да ангажира правораздавателната му компетентност и не поражда задължение за разглеждане на спора съгласно чл.2 ГПК, респективно налице е основанието по чл.130 ГПК за прекратяване на делото.
Определението за прекратяване на производство е обжалвано от ищеца пред въззивния Апелативен съд-Велико Т. и е постановено атакуваното в настоящото производство определение № 283 от 01.08.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 346 по описа за 2018 г. При преценка на изложеното от ищеца и приложените писмени доказателства /квитанции за платени данъци и такси/ вторинстанционният съд е потвърдил извода за недопустимост на производството. Приел, че в исковата молба не се сочи да е налице конкретен правен спор, нито се иска от съда съдействие чрез постановяване на съдебен акт. Като е констатирал липсата на искане, адресирано до съда, което да ангажира правораздавателната му компетентност, Апелативен съд-Велико Т. е достигнал до извод, че липсата на спор означава липса на интерес от водене на делото, което е предпоставка за прекратяване на производството.
Не е налице основание за допускане на касационна проверка на обжалваното въззивно определение. В приложеното изложение липсва какъвто и да е опит да се формулира правен въпрос с предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК съдържание. Твърди се, че ищецът не е уточнил исковата си молба поради обстоятелства, в които не може да му се вмени вина и се поддържа искането съдът да задължи [община] да издаде документи. Уточнено е, че се иска издаването на удостоверения за статуса на имотите, които сами по себе си са необходими за водене ново дело за съдебната им делба, а също и че [община] е отказала издаването на документи, но без да издаде изричен писмен отказ, който жалбоподателят да обжалва пред Административния съд.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приложил императивната разпоредба на чл.130 ГПК и като е съобразил твърденията и исканията на страната е приел, че липсват данни за правен спор, обуславящ допустимостта на исковото производство. Повтарянето на доводите на жалбоподателя, заявени от него и в исковата молба, не може да обуслови допускането на касационно обжалване. Дори да се приеме, че е налице незаконосъобразност на атакувания съдебен акт липсва основание за служебно допускане на касационна проверка предвид селективния характер на касационното производство по граждански дела /ГПК от 2008 г./. Липсата на формулиран въпрос,обусловил решаващите изводи на съда, обективирани в обжалваното въззивно определение, е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка. Нещо повече в книжата, изходящи от жалбоподателя и адресирани до ВКС липсва позоваване на което и да е специално основание по смисъла на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, което е задължителна предпоставка, за да се извърши проверката за допустимостта на жалбата.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че в съдебните актове на предходните инстанции се съдържат ясни и категорични констатации за недопустимостта на производството по така направеното искане. За гражданския съд не съществува възможност да замести изявлението на компетентния административен орган да издаде даден административен акт или друг документ. Отказът на административен орган, изричен или мълчалив мълчалив, да осъществи свое правомощие сам по себе си също представлява административен акт и обуславя наличието на административно-правен спор, който подлежи на разглеждане от административния съд. Нещо повече едва пред касационната инстанция по гражданското дело жалбоподателят прави изявление, че [община] му е отказала да издаде съответни документи и то без да представя никакви доказателства за това – нито постановен отказ, нито доказателства за отправено искане. Същевременно не може да се направи извод за наличие на правен интерес от твърдението, че документите са необходими за водене на дело, тъй като същите биха могли да бъдат издадени въз основа на съдебно удостоверение по предявения иск против лицето, с което жалбоподателят има правен спор.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 283 от 01.08.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 346 по описа за 2018 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ