О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр. София, 03.10.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2949/2019 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба /наименувана „молба“/ на П. М. П. и Й. Х. Д.-П., [населено място], против решение № 1030 от 23.06.2017 год. по в. гр. д. № 2074/2016 год. на Варненски окръжен съд /с характер на определение по чл. 248 ГПК/. С него по молба вх. № 11478 от 21.04.2017 год., подадена от ищеца Т. П. С., чрез адв. М. Т., е изменено постановеното по делото въззивно решение № 361 от 15.03.2017 год. по в. гр. д. № 2074/2016 год. на Варненски окръжен съд в частта му за разноските, като са осъдени П. М. П., ЕГН [ЕГН] и Й. Х. Д.-П., ЕГН [ЕГН], да заплатят на Т. П. С., ЕГН [ЕГН], сумата от 3 050 /три хиляди и петдесет/ лв. разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателите излагат съображения, че с молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските е поискано осъждане на И. С. К., Л. Х. К. и М. С. И. да заплатят допълнително такива в размер на 1 050 лв. Жалбоподателите не са били страна по в. гр. д. № 2074/2016 год. на Варненски окръжен съд и не дължат разноски, макар отрицателният установителен иск на Т. С. да е уважен. Препис от молбата за изменение на решението в частта за разноските не им е връчван, поради което не са могли да изразят становище по нея. Сочат също, че с разпореждане от 11.06.2018 год. по гр. д. № 3926/2008 год. на Варненски районен съд срещу тях е издаден изпълнителен лист за сумата от 3 050 лв. На основание този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20187120400416 по описа на ЧСИ рег. № * И. С. и на 23.07.2018 год. са им връчени покани за доброволно изпълнение. Искането е да се измени решение № 1030 от 23.06.2017 год. по в. гр. д. № 2074/2016 год. на Варненски окръжен съд в частта му относно разноските, като се приеме, че такива не се дължат от жалбоподателите. Към молбата са приложени изпълнителен лист № 4632 от 13.06.2018 год. и покани за доброволно изпълнение от 28.06.2018 год., както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението въпреки, че настоящето производство се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Ответникът по частната жалба – Т. П. С., [населено място], чрез адв. М. Т., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК подава писмен отговор, в който поддържа, че молбата е недопустима, тъй като жалбоподателите не са били страна във въззивното производство и не могат да обжалват въззивното решение, респ. решението /определението/ за неговото изменение /допълване/ в частта му за разноските, евентуално е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени изложените от жалбоподателите доводи и данните по делото, намира подадената частна жалба за недопустима поради следното:
С решение № 1413 от 15.07.2015 год. по в. гр. д. № 1114/2015 год. на Варненски окръжен съд /след отмяна на първоначалното въззивно решение от ВКС, ІІ г. о./ е уважен предявеният от Т. С. против настоящите жалбоподетели отрицателен установителен иск за собственост на спорния по делото имот и е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 124 ГПК спрямо ответниците И. С. К., Л. Х. К. и М. С. И..
С решение № 176 от 25.10.2016 год. по гр. д. № 721/2016 год. на ВКС, І г. о. въззивното решение е отменено в частта, с която производството по делото спрямо И. С. К., Л. Х. К. и М. С. И. е прекратено, делото е върнато на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по съществото на спора, като в останалата си част спрямо ответниците П. М. П. и Й. Х. Д.-П. въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
С решение № 361 от 15.03.2017 год. по в. гр. д. № 2074/2016 год. на Варненски окръжен съд /изменено по реда на чл. 248 ГПК с обжалваното в настоящето производство решение/ е отменено първоинстанционното решение № 182 от 19.01.2012 год. по гр. д. № 3926/2008 год. на Варненски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. П. С. против И. С. К., Л. Х. К. и М. С. И. иск за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на спорния недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „С. К.” /кв. „И.”/, представляващ ПИ № * с площ по издадена скица от район „Приморски” по графично измервано от 1 007 кв. м., а по КК имот с идентификатор № *, с площ от 849 кв. м., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, както и в частта, с която е отхвърлен искът на Т. С. против ответниците И. С. К., Л. Х. К. с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт № 70, том III, дело № 461 от 03.04.2008 год., като вместо това предявените исковете са уважени; първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът за отмяна на нот. акт № 171, том III, дело № 562 от 21.04.2008 год.
С оглед този изход на спора, въззивният съд е осъдил И. С. К., Л. Х. К. и М. С. И. да заплатят на Т. П. С. сумата от 2 050 /две хиляди и петдесет/ лв., съдебно – деловодни разноски за водене на делото пред въззивната инстанция.
С обжалваното в настоящето производство решение № 1030 от 23.06.2017 год., в производство по чл. 248 ГПК е прието, че така определената сума съставлява разходите, извършени от касатора Т. П. С. в касационното производство по гр. д. № 721/2016 год. на ВКС, І г. о. в размер на 1 150 лв. и 900 лв. разноски във въззивното производство. Към сумата не са включени направените разноски в производството по предходното в. гр. д. № 1114/2015 год. на Варненски окръжен съд в размер на 1 000 лв. Тези разходи са своевременно претендирани и доказани, поради което също подлежат на присъждане. Въззивното решение е изменено в частта му за разноските, като съдът е осъдил П. М. П. и Й. Х. Д.-П. да заплатят на Т. П. С. сумата от 3 050 лв.
С решение № 89 от 28.01.2019 год. по делото по молба вх. № 32192 от 06.11.2018 год. на Т. С., действащ чрез адв. М. Т., е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК в решение № 1030 от 23.06.2017 год. в диспозитива за разноските, като е постановено, че след израза “ОСЪЖДА” и преди “да заплатят на Т. П. С.”, следва ДА СЕ ЧЕТЕ текстът “И. С. К., ЕГН [ЕГН], Л. Х. К., ЕГН [ЕГН] и М. С. И., ЕГН [ЕГН]“, вместо изписаното „П. М. П., ЕГН [ЕГН] и Й. Х. Д.-П., ЕГН [ЕГН]“. Прието е, че съставът на въззивния съд в мотивите си е формирал воля за възлагане в тежест на въззиваемите И. С. К., Л. Х. К. и М. С. И. на разноските в производството, възлизащи в размер на 3 050 лв. При обективирането на волята си в диспозитива на съдебния акт, неправилно е посочил лицата П. М. П. и Й. Х. Д.-П..
При това развитие на производството следва да се приеме, че молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане поради липса на правен интерес от обжалването. Жалбоподателите, както и поддържат, не са били страна във въззивното производство по в. гр. д. № 2074/2016 год., видно и от данните по делото, поради което не разполагат с процесуалното право да обжалват постановеното по спора въззивно решение от 15.03.2017 год., респ. решението, с което това решение е изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта му за разноските. Спрямо молителите П. П. и Й. Д.-П. спорът е приключил с влизане в сила на решение № 1413 от 15.07.2015 год. по в. гр. д. 1114/2015 год. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявеният срещу тях отрицателен установителен иск и същите са осъдени да заплатят на ищеца Т. С. разноски по делото в размер на 2 625,50 лв. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, съответно на правото на обжалване на постановените по делото решения, за спазването на която съдът следи служебно и липсата й води до недопустимост на производството.
Горният извод се обосновава от обстоятелството, че по реда на чл. 247 ГПК допуснатата очевидна фактическа грешка, изразяваща се в осъждането на жалбоподателите да заплатят разноски в полза на ищеца във въззивното производство, по което те не са били страна, е отстранена с решение № 89 от 28.01.2019 год. Защитата на жалбоподателите срещу издадения спрямо тях изпълнителен лист и образуваното въз основа на него изпълнително производство не може да се реализира в настоящето производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, а евентуално чрез обезсилване на изпълнителния лист и прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433 ГПК.
Поради това частната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото да се прекрати.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на П. М. П. и Й. Х. Д.-П., двамата от [населено място], против решение № 1030 от 23.06.2017 год. по в. гр. д. № 2074/2016 год. на Варненски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 2949 по описа за 2019 год. на Върховен касационен съд, ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: