О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр. София, 03.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 4478/2018 г. по описа на съда
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба с вх. № 16511/27.09.2018 г. на „Тахома Констракшънс“ ЕООД, гр.София ЕИК 175119724 представлявано от Т. Г. К. /управител/, приподписана от адв. В. К. Н. от АК – М. против Решение № 2151/ 10. 08. 2018 год. по гр.в.д. № 168/2018 г. на АС – София.
С посоченото решение, апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл.258 и следващите е потвърдил Решение № 6914/18.10.2017 год. по гр.д. № 10903/2011 год. на Софийски градски съд- ГК, I-15, с което е уважен иск по чл.108 ЗС на Д. В. С. срещу „Тахома Констракшънс“ ЕООД София.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, основания за отмяна по чл. 281 т. 3 ГПК. Доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение са в насока за неточно прилагане института на придобивната давност, неправилно обсъждане респ. необсъждане на доказателствата по делото.
Искането за допускане на касационното обжалване се основава в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуално – правните въпроси, свързани с правомощията на въззивния съд като втора инстанция за законосъобразното постановяване на съдебното решение, а именно 1./ Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно (в тяхната взаимовръзка и зависимост)? Съдът следва ли да изхожда само от съдържащите се в тях сведения каквито са, без да им влага съдържание каквото нямат ? 2./ Съдът има ли процесуалното задължение да не приема заключението на вещото лице и задължение да обсъди заключението с другите доказателства по делото и 3./ Като инстанция по същество, въззивният съд длъжен ли е да разгледа и обсъди всички наведени във въззивната жалба доводи за отмяна ? поради противоречие с ПП ВС 7-65 и цитираните решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна по касацията Д. В. С. чрез адв. М. Д. Б. САК. В отговора са изложени съображения за недопустимост на касационната жалба, по причина, че поставените от касатора въпроси не отговаряли на изискванията на чл.280 ал.1 т.1 – 3. Алтернативно се поддържа, че касационната жалба е неоснователна тъй като не са налице обстоятелствата по чл.280, ал.1 т.1 и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 т.1 ГПК и съобразно изискванията на чл. 280, ал.3 ГПК , намира:
Касационната жалба е подадена в срок по чл.283 и с оглед характера на разгледания иск – за собственост, касационната жалба се явява процесуално допустима.
Ищцата Д. С. е предявила иск по чл.108 ЗС с който е претендирала да е собственик на недвижим имот: Апартамент № 2, с площ от 121.26 кв.м., построен на трети надземен етаж на кота +5.40, състоящ се от входно антре, дневна, кухненски бокс, трапезария, две спални, обслужващи антрета, баня с тоалетна, тоалетна с мивка и три тераси, при граници по одобрен архитектурен план (идентичен с апартамент № 6 по решение на СРС по гр.д. № 11953/1995 год.), заедно с принадлежащото му избено помещение № 2, с площ от 3.24 кв.м., при посочените граници и 0.0548% идеални части от общите части на жилищната сграда, и толкова идеални части от правото на строеж върху ПИ, съставляващ УПИ **, кв.276 по плана на [населено място], м.“Л. – I ч.“, с площ от 597 кв.м., както и на 1/10 идеална част от подземния гараж, находящ се в същата сграда на кота -3.70 и съответно осъждане на ответника да и предаде владението на посочените обекти на правото на собственост.
При постановяване на обжалваното решение, апелативният съд е приел че, въз основа на учреденото ограничено вещно право на строеж ищцата е придобила собствеността върху апартамент № 2. Изводите на решаващия съд се базират на приетата по делото експертиза и събрания доказателствен материал за идентитет между описания в предварителен договор за учредяване на право на строеж апартамент № 6 и процесният апартамент № 2 в сградата.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че не са налице основанията за селекция за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос за 1./ Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно( в тяхната взаимовръзка и зависимост )? Съдът следва ли да изхожда само от съдържащите се в тях сведения каквито са, без да им влага съдържание каквото нямат , засягащ приложението разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК, вменяващ задължението за съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи, не могат да обусловят извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване. По естеството си тези въпроси съставляват оплакване за несъблюдаването им при постановяване на обжалваното решение, което процесуално поведение на съда може да обуслови единствено извод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Самите правила на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК са ясни, тяхното несъблюдаване винаги налага извод за процесуални нарушения, но не предполагат тълкуването в смисъл, различен от ясната формула на законодателя. Именно в насока на процесуални правила, чието съблюдаване е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт са дадените задължителните разяснения за тяхното приложение, приети с ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство. По въпроса дали е налице несъблюдаване на едно задължително процесуално правило или не, касационният съд се произнася със съдебния акт по същество, но само ако е допуснато касационното обжалване, поради което не може така поставен въпрос да бъде и основание за допускане на касационно обжалване. Позоваването на противоречие с ПП ВС 7-65 е неудачно, доколкото се касае до тълкуване приложението на процесуални норми, макар и с идентично съдържание, по отменен ГПК.
По отношение на въпроса : Съдът има ли процесуалното задължение да не приема заключението на вещото лице и задължение да обсъди заключението с другите доказателства по делото е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г.,ВКС- IV г. о., с която безусловно се приема, че „Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата“. Настоящия състав на ВКС споделя формираната практика на състава на ВКС-IV г.о., поради което не намира необходимост от допускане на касационното обжалване. В конкретния случай видно от мотивите, както на първоинстанционния, така и на въззивния, съд заключението на вещото лице е било преценено с оглед на всички събрани по делото доказателства, следователно низовите съдилища са формирали своята воля след като са преценили всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Поставеният въпрос : като инстанция по същество, въззивният съд длъжен ли е разгледа и обсъди всички наведени във въззивната жалба доводи за отмяна? по естеството си също съставлява оплакване за евентуално допуснати процесуални нарушения, които могат да бъдат предмет на обсъждане и отговор от касационния съд само и ако са налице предпоставки да се допусне касационно обжалване на визираните в закона основания.
По направеното искане за присъждане на разноски в касационното производство : При изхода на спора – изводите на състава за недопускане на касационното обжалване, в тежест на касатора е да заплати сторените от ответника разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В настоящият случай ответникът , претендиращ заплащане на разноски, Д. В. С. не е ангажирала надлежни писмени доказателства, сочещи, че осъщественото в хода на исковия процес по настоящото дело процесуално представителство от страна на адв. М. Б. – САК, в т.ч. и „преупълномощения“ адв.В.- САК (л.266- първа инстанция) при условията на чл. 38, ал.1 т.2 Закон за адвокатурата, поради което и искането да бъде определено възнаграждение за защитата пред касационната инстанция не може да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. № 16511/27.09.2018 година подадена от търговско дружество „Тахома Констръкшънс“ ЕООД, гр.София ЕИК 175119724 представлявано от Управителя на дружеството Т. Г. К. чрез адвокат В. К. Н. – АК – М. приподписал касационната жалба, против Решение № 2151 от 10.08.2018 г. по в.гр. дело № 168/2018 г. на АС – София, постановено в производство по чл.108 ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора Д. В. С. от [населено място] за присъждане на разноски за защита пред касационната инстанция, на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 на Закона за адвокатурата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :