О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 31.01.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 7261/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Софийска градска прокуратура, чрез прокурор Ал. П., против въззивно решение на СГС, Гражданско отделение, ІV-Г състав № 6685/8.10.2013 г., постановено по гр. д. № 7948/2013 г., с което по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 /сега т. 3/ ЗОДОВ, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част досежно претендирано обезщетение на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на сумата 18 228.41 лв. и е присъдил тази сума на ищеца.
С жалбата са мотивирани оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствени правила-касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че решението в атакуваната част следва да се отмени и отхвърли претенцията за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 18 228.41 лв., поради недоказаност, както и да се коригира решението и в частта на присъдените разноски.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочил е процесуалноправен въпрос, за който счита, че е решаващ за крайния изход на делото: Претенцията за обезщетяване на имуществени вреди от пропуснати ползи следва ли да бъде доказана откъм сигурност на увеличаване на имуществото на лицето, търсещо обезщетението, с произнасянето по който въпрос счита, че въззивното решение е в противоречие с ТР № 3/12.12.2012 г., ВКС, ОСГТК, съгласно което имуществените вреди под формата на пропуснати ползи следва да бъдат доказани по надлежен начин и да съставляват сигурно бъдещо увеличаване на имуществото на търсещия обезвреда.
За ответника по касация В. П. Т. е подаден писмен отговор, чрез процесуален представител адвокат А. Н.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Приложени са копия от съдебни решения на ВКС в подкрепа на изразеното разбиране.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основанието за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поставеният от касатора правен въпрос въззивният съд е решил в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд по идентични случаи с постановени решения по реда на чл. 290 ГПК /Р. № 281/4.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 432/27..12.2011 г. по гр. д. № 1380/2011 г., ІІІ г. о. Правният въпрос, решаващ за изхода на конкретния случай, а именно: Дължи ли се обезщетение за имуществени вреди като пропуснати ползи от законна лихва върху сума, внесена като парична гаранция в производство по незаконно обвинение в извършване на престъпление, въззивният съд се е позовал на ТР № 3/12.12.2012 г., ВКС, ОСГТК и на цитираните решения. Като вид имуществени вреди пропуснатите ползи представляват неосъществено сигурно увеличение на имуществото на кредитора, което би настъпило ако вредоносното събитие не беше настъпило. Вредата от невъзможността за използване на определена парична сума, чието връщане е дължимо на кредитора, може да има характер само на пропусната полза, като законът презюмира необоримо, че тази вреда е най-малко в размер на законната лихва за забава /чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД/. Ако увреденият претендира вреди над законната лихва той следва да ги докаже /чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/. В хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 /предишна т. 2/ ЗОДОВ незаконността на обвинението води до незаконност и на всички наложени на обвиняемия ограничителни мерки, вкл. и на мярката за неотклонение „парична гаранция”, в която хипотеза се касае до неправомерно задържана парична сума. Затова имуществената вреда от пропусната полза се съизмерява най-малко със законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо ищецът има право на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на законната лихва от датата на която е внесъл сумата по мярката за неотклонение „парична гаранция” до датата на реалното му връщане на сумата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав № 6685/8.10.2013 г., постановено по гр. д. № 7948/2013 г. по касационна жалба на ответника Прокуратура на Република България чрез прокурор Ал. П. при Софийска градска прокуратура.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: