О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 170
София, 05.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 593/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр.1 във вр. с т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. „М.” със седалище и адрес на управление [населено място], общ.П. Т., подадена от процесуалния й представител. Адв.Е. Д. срещу определение от 22.01.2014 г. по в.т.д.№ 276/2013 г. на Апелативен съд – В. Т., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока за касационно обжалване на постановеното по делото решение № 316 от 28.11.2013 г.
Частният жалбоподател поддържа, че при постановяване на обжалваното определение съдът се е позовал на погрешна дата като начало на срока по чл.283 ГПК за касационно обжалване на въззивното решение съществено процесуално нарушение, съставляващо основание за неговата отмяна.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба в писмения отговор, депозиран в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените оплаквания и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение апелативният съд е приел, че съобщението до жалбоподателя за постановеното по делото решение е връчено на процесуалния му представител на 10.12.2013 г., а молбата за продължаване на срока за касационното му обжалване е депозирана след неговото изтичане. Независимо от пропускането му, съдът е счел, че в разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.63, ал.1 ГПК, доколкото се касае за срок за обжалване, който съгласно установеното в разпоредбата на чл.63, ал.3 правило не подлежи на продължаване, от което е направен извод, че подадената молба е процесуално недопустима.
Обжалваното определение е правилно.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че от значение в настоящия случай е погрешно направената от апелативния съд констатация на датата на връчване на съобщението за постановеното по делото решение, на която според него се дължи извода му, че молбата за продължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК е пропуснат. Решаващият извод за оставяне без разглеждане на молбата му с посоченото основание е обоснован с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ГПК, според която сроковете за обжалване не могат да бъдат продължавани.
Изложеното налага извода, че обжалваното определение, с което молбата по чл.63, ал.1 ГПК е преценена като процесуално недопустима е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника [фирма] ще следва да се присъди сумата 500 лв., изплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.01.2014 г. по в.т.д.№ 276/2013 г. на Апелативен съд – В. Т..
ОСЪЖДА З. „М.”, [населено място], общ.П. Т. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 500/петстотин/ лв. разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: