О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 06.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
т. дело №60234/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №850 от 24.07.2016г. по т.дело № 1093/2016г. на Софийски апелативен съд , с което след отмяна на решение от 03.09.2015г на Софийски градски съд в една част , срещу касатора Рутекс О. и ответника „П.- Г. АД е уважен регресен иск на ищеца Агенция „Пътна инфраструктура” по изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 41 802,52 лв на лице, пострадало от пътно-транспортно произшествие , при условията на солидарност .В една част първоинстанционното решение е обезсилено и производството прекратено .
Въззивният съд е приел регресния иск по чл. 54 ЗЗД за доказан по основание до размера на платеното от ищеца обезщетение на пострадалия , По спорния въпрос, по чия вина е настъпило процесното ПТП , въззивният съд е отчел съпричиняване, по възражение на настоящия касатор Изтъкнат е приноса на пострадалия водач на автомобила, управлявал същия с несъобразена скорост нощно време(чл. 20, ал.2 ЗДвП) ,с около 96 км./ч при намалена видимост, невъзприемането от водача на пътен знак Ж3, поставен на 180 метра от ОР и навлизането му с висока скорост в участък от пътното платно,на който се извършват ремонтни дейности. Приносът на лицата , извършващи пътния ремонт , е че не са осигурили дължимия съгласно чл. 66 от Наредба № 16/2001г обем пътна сигнализация за въведената временна организация на движението, поради ремонт .Знак Ж3 неправилно е бил поставен на 180м , вместо на 300 м. от обезопасения участък а останалите необходими забранителни знаци, включително за ограничаване на скоростта (до 40 км.ч) и указване изменение посоката на движение въобще не са били поставени ,или са несъответни (подвижна маркировка). Като пряка причина съдът е изтъкнал и поставянето на насип от инертни материали по ширината на пътното платно с височина 1,2 м., с цел реалното да се препятства преминаването на МПС през затворения за движение участък ,което не е предвидено в нормативната уредба.Автомобилът е катастрофирал в този насип, след като водачът е предприел аварийно спиране едва след удар в подвижната маркировка, поставена диагонално на пътното платно на 35,50м от фракцията , като при скорост над 72 км/ч вещото лице по делото е заключило, че ударът е бил непредотвратим .
В изложение , като процесуалноправен въпрос се поставя задължението на въззивния съд да формира вътрешното си убеждение след задълбочено обсъждане на събраните доказателства ,по отделно и в съвкупност, при спазване на логически ,опитни и научни правила.Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с ТР № 1/17.07.2001г ОСГК и реш. №554/2912 по гр.д №1163/2010 ІV г.о и нарушение на чл. 12 и чл.235 ГПК Като процесуален въпрос се поставя допустимостта съдът да възприеме за осъществил се факт , при наличие на доказателства , които не установяват еднозначно релевантния факт .Този въпрос е разрешен в противоречие с реш. №370/2012г по гр. д №61/2012г ІV г.о, тъй като въззивният съд е приел причинно- следствена връзка между вредите за водача и състоянието на пътната маркировка въз основа на АТЕ , която не била установила този факт. Въпрос по приложение на материалното право са формулирани в следния ред : следва ли да е налице нарушение на изрична нормативна разпоредба, за де се квалифицира поведението на ответника като противоправно. Касае се за изясняване значението на действията на строителя по поставяне инертни материали като насип. Като практика, това предотвратява тежки ПТП и фатални инциденти , предизвикани от невнимателни водачи и в тази насока са събрани гласни доказателства по делото. Въззиният съд е нарушил правилото , че което не е забранено от закона , е позволено и е налице противоречие с реш. № 185/15.07.2013г по гр.д №889/2012г ІV г.о , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Същото основание се изтъква по въпрос необходимо ли е, за да бъде уважен иск по чл. 49 във вр чл. 45 ЗЗД ,наличието на причинно- следствена връзка между вредите и противоправното поведение , която да се докаже пълно и главно. Цитирани са множество решения на ВКС по въпроса за фактическия състав на непозволеното увреждане и установяването им .Касаторът счита, че пречинната връзка не е доказана по делото, т.к не е доказано,че ако сигнализацията за извършвания пътен ремонт е била в пълен обем, ПТП е било предотвратимо ,това е само версия. С общи съображения за важността на случая се изтъква и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по поставените въпроси .
Постъпил е отговор от другия осъден солидарен длъжник „П.- Г. АД, който се солидаризира с изложението за допускане на касационната жалба по поставените въпроси .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
С своите решаващи изводи , които в оспорваната част са фактически , Софийски апелативен съд не е отговорил на правен въпрос в противоречие с цитираната от защитата задължителна практика, а е приложил установените в нея правни разрешения към фактите по делото ,следвайки установения начин ,по който се обследва и приема за доказана връзката между факти , при изясняване механизма на пътно-транспортни произшествия. При обсъждане на доказателства въззивният съд не е нарушил указанията по ТР № 1/17.07.2001г ОСГК. Вътрешното убеждение на съда, изразено в решението , отговаря и на практика прилага критерият за обоснована увереност, посочен в реш №554/2912 по гр.д №1163/2010 ІV г.о и противоречие с цитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК също не е налице .
Логическите и опитни правила при анализа на фактите и връзките между факти са спазени,спазени са правилата при анализ на доказателствата от значение за причинно- следствената връзка, поради което не се обосоновава противоречие с решение № 370/2012г ІV г.о и реш.№ 508/2010г по гр.№1411/2009г ІІІ г.о по поставените въпроси. Процесуалноправните въпроси в изложението преформулират доводи на ответника ,че от фактите като цяло следвало да се направи друг решаващ извод и да се приеме тезата на защитата , че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на постарадалия водач, който е управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост, а липсата на част от задължителната при ремонтни дейности на пътя сигнализация и неправилното й разполагане , няма принос в настъпване на произшествието.
Оспорването на фактическите изводи на съда не може да обоснове допускане до касационно обжалване , а противоречие с цитираното решение № реш.№ 508/2010г по гр.№1411/2009г ІІІ г.о не е налице поради това ,че въззивният съд е мотивирал фактическите си изводи при изяснен механизъм на автопроизшествието, съобразно компетентно и неоспорено заключение на вещо лице , в което ясно са посочени две причини за настъпването му : несъобразената с пътната обстановка висока скорост при движение на автомобила и наличие на непълна вертикална сигнализация в района на ПТП за ограничаване на скоростта поради отклоняване на движението , поради ремонт на пътя.Изрично е посочено ( т.VІ,VІІ заключителна част на АТЕ ) кои пътни знаци са липсвали , съответно кои не са били разположени на нормативно определените отстояния, между тях са и тези за ограничаване на скоростта, които водачът да възприеме своевременно и да спази. Отчетено е невъзприемането от водача на знак ЖЗ при намалена видимост ,но и липсата на другите изискуеми светроотразителни знаци в механизма на последвалия удар в знак С4.1 при самото навлизане на автомобила в ремонтирания участък , последвалият челният удар в насипа , който не е бил поставен регламентирано на пътното платно , а с цел да препятства фактически водачите да преминават през отклонения участък. По делото е изяснен каузален принос в механизма на увреждане ,трайно възприеман в практиката на ВКС именно като съпричиняване на вредоносния резултат.
Изразеният чрез въпрос довод за липса на противоправност при създаването на насипа от инертни материали няма отношение към изводите на съда за причинната връзка ,но за пълнота следва да се изтъкне, че редът за поставяне на каквито и да било ограничаващи движението по пътищата препятствия е стриктно регламентиран , както следва от чл. 36 и чл. 36и , във вр чл. 14 ал.1 от Закона за пътищата , съответно забраните в чл.25 ал.1,чл.26 от същия закон. Разясненията на вещото лице при приемане на заключението в съдебно заседание касаторът интерпретира превратно , като изключване на вероятност произшествието да настъпи с оглед възможността за аварийно спиране от водача след навлизане на автомобила в ремонтирания участък , при безопасна скорост на движение на МПС до 72 км/ч. , при видимост до 60 метра.
Формулирането на въпрос за необсъждане на всички обстоятелства съгласно чл. 235 ГПК , като израз на противоречие със задължителни указания в установената практика ,няма опора в съдържанието на обжалваното решение .Въпросът за липсата на „ еднозначно установяване” на ревантен факт е изцяло в оспорване на фактическите изводи на съда . Противоречие с решение №147/2012г по гр.д №582/2011г ІV на ВКС по правен въпрос не е налице ,тъй като не е в тежест на ищеца да изключва последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин , различен от твърдяния .
По четвъртия формулиран въпрос , съдът не е отрекъл решаващо необходимостта от наличието на причинно- следствена връзка и нейното доказване , а въз основа на безспорно изяснен механизъм на произшествието е изградил извод за нейното наличие , в който смисъл е и установената практика на ВКС, включително цитираната от касатора . В конкретния случай ,на отчитане е подлежал приноса от липсата на надлежно обезопасяване и задължително сигнализиране на извършващи се ремонтни работи на пътен участък, включително чрез поставяне на ограничаващи скоростта пътни знаци , което е от пряко значение за причинния процес при ПТП . Пътни знаци се поставят ,за да могат участниците в движението да ги възприемат и да съобразят поведението си с тях. В случая поставянето им е било задължително. Въззивният съд е съобразил указанието в приложеното от защитата решение № 185/2013г по гр.д №889/2012г ІV г.о да се изследва конкретната пътна обстановка, с оглед възможността обективно и субективно водачът да се възприеме дадено препятствие като опасност , но с оглед и на това дали има виновно нарушение на конкретни правила и от кого. Обективно не са сравними от гладна точка на приноса действията на водача при управляването на МПС с превишена скорост ( в нарушение на забранителни , ограничаващи скоростта пътни знаци) и несъобразената скорост, когато съответните пътни знаци за ограничаване на скоростта (в случая до 40км/ч.) заедно с други предупредителни знаци е следвало задължително да бъдат поставени при ремонт на пътен участък , но са липсвали.
В обобщение , при изяснения по делото механизъм на увреждането не е налице противоречие с установената практика на ВКС по правен въпрос . Основанието по чл. 280 ал.1 т.3ГПК е изтъкнато без обосновка в изложението.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №850 от 24.07.2016г. по т.дело № 1093/2016г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .