О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 06.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България,състав на второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.д № 1598 / 2013 година, и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК.
С молба вх. Nо 3705 / 11.04.2013 година , заявена от адв. Е. И. -АК ст. З. , като пълномощник на Д. Ч., Н. Ч. е направено искане да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените разноски за защита в касационното производство, съобразно представените документи. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно , с писмения отговор по чл. 287 ГПК и се дължат и при прекратяване на делото поради недопустимостта на касационното обжалване.
С писмен отговор вх. Nо 5147 /28.05.2013 година адв. Д. П. – АК С. З. , като пълномощник на К. Д. излага становище че искането за разноски е недопустимо, като направено извън срока по чл. 248 ал. 1 ГПК, а доколкото е допустима , се поддържа довод за прекомерност на претендираните разноски – адвокатско възнаграждение предвид цената на иска .
По подадените молби ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
С Определение Nо 125 от 20.03.2013 година по делото, ВКС-II г.о. не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 15453 / 19.12.2012 год. на К. Д. Д. от [населено място], чрез адв. Д. П. – АК С. З. и адв.М. С.- АК С. З. срещу въззивно Решение Nо 270 от 15.11.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 387/ 2012 година на ОС – Стара Загора.
В хода на касационното производство молителите Д. Ч. и Н. Ч. участват като ответници по касация, представлявани от адв. Е. И. –АК С. З..С писмен отговор вх. Nо 1912/13.02.2013 година, последната е оспорила доводите по подадената касационна жалба , като е направено искане за присъждане на разноски от 500 лв. по Договор за правна защита и съдействие Nо [ЕГН]/08.02.2013 год. , приложен по делото на л. 21.
С постановеното определение по чл. 288 ГПК съдът няма произнасяне по искането за разноски.
Молбата за допълване определението по чл. 288 ГПК досежно заявеното искане за разноски на ответника по касация , е основателно.
Правото да се присъдят направените по делото разноски в исковия процес за такси, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещи лице и свидетели и др. се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК ,съставлява имуществено субективно право на страната в процеса което следва да бъде удовлетворено , с оглед на крайния правен резултат по делото.
Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция,при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното определение от ВКС по реда на чл. 288 ГПК е от тази категория, този срок е едномесечен от постановяване на съдебния акт.
При данните по делото следва, че срокът за допълване решението / определението по чл. 288 ГПК / , в частта за неприсъдените разноски ,към датата на подаване на молбата по чл. 248 ГПК не е изтекъл . Съдът е сезиран своевременно, а с оглед на доказателствата от касационното производство, направените разноски за защита на ответниците са в размер на 500 лв. / петстотин лева/ и ще следва да се присъдят в пълен размер с оглед на постановения от съда правен резултат.
Неоснователно е възражението на касатора , че заплатеният за защита пред ВКС адвокатски хонорар е прекомерен спрямо правната и фактическа сложност на делото, тъй като същият е определен в рамката на минимално дължимите възнаграждения и се дължи за защита на двамата ответника общо.
По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК, състав на ВКС, второ отделение- гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА К. Д. Д. от [населено място] ЕГ Nо [ЕГН] да заплати на Д. Д. Ч. и Н. Д. Ч. сумата 500 лв. / петстотин лева/ , дължими разноски за защита в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :